50% от бъгарите имат доверие на президента Румен Радев. Само 30% от сънародниците ни заявават, че вярват на премиера Бойко Борисов. Това сочат първите данни за измерване на институционалното доверие след извънредното положение на "Галъп интернешънъл", проведено "лице в лице". По време на изолацията социлозите правеха бързи сондажи, тогава българите оцениха високо действията на властта в справянето с коронавируса.
Новите данни, проведени по метода "лице в лице", показват, че в края на май 16% от пълнолетните българи заявяват доверие към парламентарната шефка Цвета Караянчева, а 66% заявяват недоверие. 13% се колебаят, а 5% все още не са запознати с нея. Трябва да се отбележи, че доверието в председателя на Народното събрание се измерва на всеки два месеца, респ. последните данни са от края на май и няма как да отразят евентуално влияние на спрягането на името на Караянчева по повод изтекли записи, в които бе замесено името й.
Доверието към Румен Радев в началото на юни пък декларират 50%. 31% са на противоположна позиция, 17% се колебаят, а малцина не могат да се сетят за президента.
30% заявяват доверие на Бойко Борисов, 57% – недоверие. 12% се колебаят, а само 1% не се сещат за Борисов.
Сред министрите с най-голямо домерие се ползва вицепремиерът Томислав Дончев (26%), следван от екоминистър Емил Димитров – Ревизоро (24%). Почетното трето място си делят двама министри с по 22% – вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и здравният Кирил Ананиев.
Най-неразпознаваемият министър е вицепремиер – Марияна Николова, която зае мястото на Валери Симеонов. Само 7% й имат доверие, а цели 49% от българите казват, че не са чували за нея. Малко по-добре от нея стои транспортният министър Росен Желязнов. Той има едва 9% доверие, а 41% са заявили, че не го одобряват, а аще толкова – 41% са казали, че не знаят кой. 37% не се сещат и кой е Емил Караниколов – министърът на икономиката.
В класацията на най-неодобряваните министири начело са вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов (66%), финансовият министър Владислав Горанов (61%) и министърът на туризма Николина Ангелкова (58%)
През март донякъде се усети повишено доверие спрямо всички институции – заради заплахата от коронавируса, анализират от "Галъп". По-късно в хода на извънредното положение обществото проектира високи изисквания и ситуативни тематични оценки предимно към оперативната по тези въпроси власт – правителство, щаб и т.н. Сега стандартният индикатор за доверие показва, че темата с коронавируса се мисли от българите по-скоро като паралелен сюжет, а сериозно разместване на политическите пластове по-скоро засега няма. Парламентът в началото на юни има доверие от 23% и недоверие 67%, а правителството – 30% доверие срещу 60% недоверие. Институцията на президентството (чийто образ се движи синхронно с личното доверие към президента) получава 52% доверие и 33% недоверие.
Тепърва ще се измерва дали текущите скандали ще дадат отражение. Изследването завърши преди тяхната най-остра фаза.
От данните за Цвета Караянчева личи обичайната тенденция за български политик – с ръста на разпознаваемостта по-бързо в годините да расте и недоверието. Все пак доверието в председателя на НС не е малко в сравнение с много други политици у нас, казват от Галъп.
Коронакризата може би е поставила на изпитание част от доверието в президента, но като цяло то остава високо на фона на обичайното у нас отношение към политици.
Като че ли премиерът Борисов е получил шанс да излезе с малко по-укрепнало общополитическо доверие след извънредните мерки – след няколко по-тежки месеци, в които доверието към него беше останало трайно под 30%.
Белезите на известно укрепване на доверието в правителството се проявяват и в покачване на доверието в почти всички членове на кабинета в сравнение с края на края на зимата (когато доверието в кабинета беше застрашено заради текущите скандали). Немалка част от тях сега се ползват с доверие в диапазона около 20%. Разбира се, не всички членове на кабинета са особено познати, а ниската запознатост обикновено значи и по-ниска възможност за доверие.
Данните са част от ежемесечната, независима, изследователска програма на „Галъп интернешънъл" Политически и икономически индекс. Последната вълна на изследване е проведена между 4 и 12 юни сред 809 души. Представително е за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души..
