Министърът на младежта и спорта Красен Кралев призова зрителите да спазват предписаните мерки по време на финала за Купата на България между ЦСКА-София и “Локомотив” Пловдив. На двубоя ще бъдат допуснати до 12 000 фенове на двата отбора.
“Ние трябва да се научим да живеем с вируса, да бъдем по-предпазливи и да спазваме предписанията на здравните власти. Разбирам, че цифрата 12 000 звучи малко стряскащо, но трябва да се съобразяваме с капацитета на стадиона. Причината да се разреши такъв брой зрители е, че капацитетът на националния стадион е 44 000 души. Това означава, че ние сме допуснали по-малко от 30%. За сравнение – на всички останали мероприятия на закрито, допускът е 50% от капацитета на съоръженията. Няма медицинско лице, което да не се съгласи, че събитията на закрито са далеч по-рискови и опасни от тези на открито. Мачът предизвиква огромен интерес и аз смятам, че си заслужаваше тази стъпка. Още повече, че рискът беше тези хора да се струпат пред вратите на стадиона, каквато организация правеха фенклубовете. Според мен далеч по-безопасно е тези хора да бъдат вътре в стадиона”, заяви министър Кралев пред Нова телевизия.
Той припомни, че привържениците ще бъдат настанени през ред и през седалка, за да бъдат изпълнени изискванията за отстояние. “Ще се следи стриктно за спазването на мерките. Професионалната футболна лига, като организатор на финала, носи пълната отговорност за провеждане на срещата. За останалите мачове в първенството отговорността е на отбора-домакин. Капацитетът на стадионите, на които се играят мачове от Първа лига е около 10 000, а на тях се допускат до 1000 души на сектор или общо 4 000 души на стадиона, което прави 40% от капацитета. Разрешеният брой фенове, които могат да гледат финала за Купата на България не надвишава процентно стандартния, който имаме за срещите от първенството. Ето защо разстоянието и гъстотата на феновете няма да са по-различни от това, което важи за другите мачове. Както казаха колегите и от Министерството на здравеопазването, ако на този мач, за който направихме компромис, се нарушат предписаните мерки, може да се стигне до по-драстични”, каза спортният министър.
Той допълни, че 15 държави в Европа са избрали футбол да се играе пред фенове и даде за пример Полша, Унгария, Чехия, Хърватия, Дания, Словения, Сърбия и Норвегия. “Привържениците трябва да разберат, че както ние уважаваме техните желания да присъстват на двубоите на любимите си отбори, така те трябва да уважават разпоредбите на здравните власти, защото тяхното здраве и това на околните е най-важно в случая. Смятам, че много напреднахме в тази посока като общество. Хората са внимателни, спазват правилата и се съобразяват с много от предписанията”, заяви Красен Кралев.
Спортният министър се изказа и относно продължаващия диспут за провеждането на демонстративните тенис турнири, организирани от Новак Джокович в Сърбия и Хърватия. В тях участие взе и Григор Димитров, който даде положителен резултат при тестване за коронавирус. “Джокович е икона в Сърбия и там по всякакъв начин се опитват да намалят неговата вина, а най-удобният в случая беше Григор Димитров. Сърбите обвиняват Григор, а целият свят обвинява организаторите, защото са подценили епидемичната обстановка в страната. Днес сутринта видях, че вече започват да обвиняват сръбското правителство, че е заблудило организаторите с данните за реалната епидемична обстановка в страната. Самият факт, че всички контактни от първи ред, които са контактували с Григор в Хасково, са отрицателни, според мен показва, че Григор се е заразил в Сърбия, а не е пренесъл заразата там. Не мога да кажа кой е виновен. Проблемът е друг и засяга спорта в световен мащаб. Във всяка една страна в момента вътрешните първенства и тренировките са възстановени. Най-голямото предизвикателство ще бъдат международните състезания, защото във всяка държава епидемичната обстановка е различна, взела е различни мерки за допуска на граждани на своята територия, има различни здравни мерки за борба с пандемията”, каза Кралев.
Красен Кралев коментира изследването на “Тренд”, според което голяма част от анкетираните са на мнение, че населеното им място разполага с добра спортна инфраструктура. “Това е първото проучване, което се прави за изследване на нагласите към спорт от много години насам. Извършено е през периода 16-19 юни. Анкетирани са 1012 респонденти на възраст над 14 години, в това число родители на деца между 5 и 13 години. Резултатите, които се получиха са много интересни. Например за възрастовата група между 5 и 13 години родителите отговарят, че 57% от децата им спортуват, като половината от тях спортуват 2 пъти седмично, 24% спортуват 3 пъти седмично. Спортуват немалко хора, но недостатъчно. Плюсовете, които виждаме тук са, че децата ни са ангажирани и наистина спортуват. По –големият процент е в дела между 10 и 13. Значи имаме резерв още да се активират децата в по-ранна възраст. Много радващо тук е, че родителите са осъзнали отговорността си и едва 7% от тях казват, че не виждат смисъл детето им да спортува. Другите имат различни причини, като най-сериозният дял е за това, че нямат време. 81% от българите между 14 и 17 годишна възраст спортуват редовно. Аз съм доволен от резултатите за инфраструктурата, защото се вижда една оценка на това, което правим през последните години. 44% от хората казват, че населеното им място разполага с добра спортна инфраструктура. Знаем, че изоставаме с инфраструктурата в по-малките населени места”, заяви той.
Кралев припомни, че правителството отпусна 25 млн. лева за строителството на физкултурни салони в големи български училища, които не разполагат със съоръжения. “Още тази година ще започнем строителство и се надявам още декември-януари да открием първата по-голяма вълна от физкултурни салони в страната. Междувременно в последните три години доста средства се инвестираха по различни програми в спортна инфраструктура в училищата, така че там сме наясно, че има много работа за вършене и ще я свършим. Започна изпълнението на програмата ни за строеж на физкултурни салони и се надявам и през следващия мандат да продължим и да завършим успешно тази идея и този цикъл с инвестиции в спортната инфраструктура”, обяви министърът на младежта и спорта.
Красен Кралев заяви, че се следи внимателно състоянието на Българския спортен тотализатор (БСТ) и коментира доклада, изготвен след одита на Сметната палата. “Думите на председателя на Сметната палата бяха малко изопачени. Той никога не е казвал, че тотото ще фалира, а че в един момент е имало сериозна опасност. От 2013 г. насам БСТ дълго време работи в неравнопоставеност спрямо частните оператори, в условията на нелоялна конкуренция. Беше много трудно да поддържа обемите, с които е работил. В един момент беше невъзможно да се продължи повече. Направихме единственото възможно в случая – нова законодателна рамка, в която да оперират хазартните компании. По принцип Сметната палата е орган, който дава препоръки за по-добро управление. Аз съм съгласен с по-голямата част от техните констатации. Бюджетът на ММС е около 80 млн. лв. в различните години. БСТ отделя между 26 и 28 млн. лв. за подпомагане на българския спорт, а разходите на тотото са фиксирани през всичките тези години. Могат да бъдат 17 или 18% от оборота на дружеството, тоест ръководството на тотализатора трябва да се придържа към тези параметри. Няма как ние да сме взимали повече пари, тъй като отчисленията към нас са също фиксиран процент от оборота. Така е било през всичките години. В момента резултатите, които показва БСТ, са отлични дори в условията на пандемия, когато движението на хората беше лимитирано. Тотализаторът отчита между 20 и 30% увеличение на прихода и смятам, че ще изпълнява основната си функция да подпомагат развитието на българския спорт”, заяви Кралев.
Снимка: Стопкадър Нова телевизия
