Жан Кокто е псевдоним на Жан Морис Йожен Клеман. Известният френски поет и драматург, който освен това е и писател, дизайнер, кинодеец и боксов мениджър, известен с екстравагантния си стил и неочакваните си хрумвания, се ражда на 5 юли през 1889 г. в село Мезон Лафит Ивелин до Париж. Расте в състоятелното и многобройно семейство на адвокат, художник-любител, който се самоубива когато бъдещият писател е едва 9-годишен.
На 15 г. Жан напуска родния дом. В Париж се запознава с Марсел Пруст, Андре Жид, Сергей Дягилев, Пабло Пикасо, Ерик Сати, а по-късно се сближава с Жан Маре и Едит Пиаф. По време на Първата световна война е доброволец, санитар в полева болница, но участва активно в боевете. У дома се връща през 1915-а. По време на Втората световна война открито симпатизира на нацистките окупатори и на самия Хитлер.
Член е на Френската академия и на Кралската академия на Белгия (1955). Командор на ордена на Почетния легион. Член на Академията „Маларме”, на много национални Академии по света. Почетен президент на кинофестривала в Кан, на Академията за джаз и др. През август 1963 г. заснема последния си 25-минутен филм „Послание на Жан Кокто към 2000 година”. Умира от сърдечен удар на 11 октомври през 1963 г. в в Мили ла Форе, където е и погребан.
Представяме ви избрани цитати на Жан Кокто:
„Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.“
„Изгубих седем добри приятели, което значи, че Бог се е смилил над мен седем пъти, без да го осъзнавам. Дал ми е приятелство, после ми го е отнел, но ми е изпратил друго.“
„Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате.“
„Голямата тактика на жените се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат.“
„За умрелите истинският гроб е в сърцето на живите.“
„Модата е това, което се демодира с времето.“
„Аз знам, че изкуството е съвършено необходимо, макар и да не знам защо.“
„Вундеркиндите като правило са деца на родители с богато въображение.“
„Свърши половината работата, останалата ще се свърши сама.“
„В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия – повече да чуеш.“
„Историята е правда, която е станала лъжа. Митът е лъжа, която е станала правда.“
"Обичам котките защото харесвам дома си, а постепенно те се превръщат в неговата душа.“
„Огледалата трябва да мислят повече преди да отразяват.“
„Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.“
„Изкуството е наука, обяснена по-ясно.“
„Поетът не открива. Той слуша.“
