Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година – DIR.bg разговаря с училищния психолог д-р Елена Александрова от Сдружение Училищно и семейно консултиране.
Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
– Г-жо, Александрова, какво е вашето наблюдение за реакцията на децата и учителите в рязко въведената дистанционна форма на обучение?
– Като първична реакция се наблюдава доста сериозно объркване в началото, но пък се събраха много бързо учителите и много добре се справиха с онлайн обучението. Научиха се много бързо. Поработиха денонощно в първите дни, но свикнаха да работят с платформата на Microsoft Офис 365, която е препоръчана от МОН. Тя е много удобна за работа, в интерес на истината. Добре се справиха учителите – говорим както за преподаване на уроци, така и за комуникация с деца, но дистанционно.
– Колко продължи този първоначален стрес?
– Може би две седмици, докато се научиха да ползват платформата. Първите две седмици работиха много сериозно, защото изведнъж бяха поставени в такава стресова ситуация.
– А как една такава промяна се отразява на психиката на човек, имайки предвид, че нещата се случиха от петък за понеделник?
– Вижте, учителите си останаха в къщи. По-скоро им се отрази стресовата ситуация, че трябва да работят онлайн като учители. Знаете, че преподавателят е многознайко, любопитко. На учителите им се отрази по-скоро това, че бяха твърде дълго в изолация. Повечето от тях са общителни. С онлайн формата на обучение те имаха и трудна комуникация помежду си. Нямаха много време за това, защото работата с учениците се разви в деня и след учебно време. Също така на преподавателите им се наложи много често, когато имаше деца, които не искат да учат и заглушаваха микрофона им, все едно да избягат от учебните занимания, да им обръщат внимание. Повече проблеми имаше с организацията на децата, които нямат компютри. Имаш и такива, които нямаха телефони, нямаха интернет – неща от чисто техническо естество. Това, според мен, бе по-скоро проблемът, а не да са имали психични някакви затруднения.
– Децата как се справиха с тази ситуация?
– Много беше интересно с децата. Учителите се справиха, мобилизираха се. Също така учителите се запознаха с техники, визирам тези, които са потърсили контакт с мен, как да си помагат, когато са под напрежение. Говоря за лични техники за освобождаване на психично напрежение, за начини на дишане, за начини на релаксация. Как могат да се справят при някакви затруднения и как да излизат от тези ситуации.
– Нека да се върнем на децата….
– За децата такива техники не сме правили. Вижте, всичко беше виртуално при работата с учителите, но така и е по-лесно. При учениците се получи следното много интересно нещо. Принципно, децата не можеш да ги откъснеш от екрана. такива са времената. Тези, които в нормална социална ситуация нямат затруднения в общуването, говорим за социална ситуация училище – нямат затруднение при общуване, при изпитване, не говорим за показване на успех в случая , а за социални умения в група, та те някъде към края на първия месец се умориха. Казаха: "Ние не искаме повече онлайн!" Липсваше им общуването. Но определени деца, които са със затруднена комуникация – не говоря за по-свити, а за деца с елементи от аутистичния спектър, които са били по-изолирани, пак казвам, не толкова свити… Те понякога правят такива неща в комуникацията и общуването си, чрез които показват такова поведение, че изпращат сигнали към другите да не ги закачат. Та тези, вторите, блеснаха. Бяха отличници. Тези деца се развихриха. Явно трябва да се помисли за обучение на такива деца и онлайн, и в училищна среда, за да може да се допълва техните потребности. Социални им умения да се развиват в училищната среда, а обучението като знания, като материал – да е онлайн. Те бяха много старателни сами. Явно обучението вкъщи елиминира факторите, които ги притесняват в училище и те даваха максималното от себе си. Всички бяха с много добри и почти отлични постижения. Аз говорих и с родителите на такива деца и те ми казаха, че са много доволни от това обучение. При родителите на децата с такива затруднения комуникацията се получи на високо ниво. В същото време родителите на социалните деца пък казаха: "Ох, няма ли да се учи вече в училище?"
– Ясно е, че присъствената форма няма да отпадне, но колко може дистанционната я допълни?
– Вижте, човекът е социално същество. Не може да бъде изолиран само в дома си.
– Да, така е. Всички го изпитахме това?
– Социалната изолация води след себе си до друг тип поведение. И още нещо се видя ясно. Пролича си много силно ролята на родителите. Ако родителят се е страхувал в началото, тук вече говорим за контратрансфер – родителите уплашени и предават уплахата на детето. На другия полюс е другият пример. Родителят е спокоен и е казал: "През това трябва да минем всички заедно – и да се учим, и да работим!" Тогава детето има друга нагласа. И на матурите всички бяха отличници!? Това води до следния извод – ролята на родителя в ученето се е повишила, родителският капацитет се е повишил, родителят е видял колко може детето му и му е обърнал повече внимание. Със сигурност повечето от родителите са го направили. Иначе родители и деца почти не се виждат вечер. Мама и татко се връщат от работа, домашни, оценки, може и да се скарат… Явно има преимущество това онлайн обучение, защото скъси дистанцията родител-дете – сближи ги и разшири възможностите на развитие на детето. А това аз го виждам като голям плюс.
