От полунощ та до Петдесетница, която тази година е на 16 юни, хората се поздравяват при среща не с обичайното „Добър ден”, а с „Христос возкресе”. Продължителността на този поздрав говори за значението на Великден в църковния календар на православните християни.
Днес и утре никой нищо не бива да работи. На Великден преди обяд ходели на църква, за да се причестят след 40 дневните пости. Всеки изяждал по едно яйце, донесено от къщи. В днешните времена по едно яйце раздават свещениците в храмовете на всеки богомолец. Това се прави с цел облажване най-напред с яйце. След обяд по мегданите се извивали пъстри великденски хора. На тях се залавяли хора от различни възрасти. Всички си носели яйца, разменяли си ги и се чукали, за да изберат най-здравото.
И на втория ден на Великден на празничната трапеза се събирало цялото домочадие. След обяд отивали отново на хорото. И пак чукане с яйца и изяждането им. Те трябвало да свършат до Разтурни понеделник – това е денят след Томина неделя. Да се държат повече време е било опасно.
През последните години много общини включват в програмите си за посрещането на Великден и играенето на хора на централните площади. Към обяд зазвучават духови музики и се извиват дълги празнични хора. Обичаят се възвръща.
Работа се започва чак на третия ден на Великден. Мъжете навестяват нивите и ги чистят от камъни и плевели, а жените се заемат с домашна работа. Така е и през следващите дни на светлата или празната седмица. Работи се до обяд, а следобедите пак всички отиват на хорото. Това продължава до края на седмицата. След това за Великден напомня само поздравът „Христос возкресе…”
