За първи път във Велики Преслав ще бъд епоказано т.нар. Малко преславско съкровище от 13 век, съобщиха от Археологическия музей на страта българска столица. То е намерено преди голямото Преславско златно съкровище, през 1971 година при проучвания в дворцовата част на Стария град.
Съкровището е от 10 предмета, златни и сребърни монети, златни гривни и наушници, вероятно са принадлежали на някои от знатните боляри или на фамилията на управителя на Преслав. Скъпоценностита са били скрити в своеобразен „сейф“ в каменна стена- издълбан във варовика на стената, закрит с варовиково капаче.
Соперд учените Преслав запазва своето значение на важен военен, административен и търговски център през периода на Второто българско царство. В резултат на оттеглянето на цар Петър IV в Преслав целият регион е останал известен като Петрова земя. Центърът на бившата столица е преобразен. На мястото на разрушените сгради изникват нови постройки обслужващи висшето съсловие. Открита е и луксозната за времето си „сграфито“ керамика, накити и множество български и византийски монети от XIII-XIV в. Не случайно и цар Иван Асен II в грамота до дубровнишките търговци, споменава Преслав – значителен търговски център, един от най-желаните от страна на чужди търговци пунктове за търговия.
Съдбата не подминава и западният корпус на Дворците. Върху руините му изникват нови по-леки постройки. Вероятно те са били опожарени в края на XIII век при намесата на византийският военачалник Михаил Глава при похода срещу Ивайло. Именно в техните останки през 1971 г. се открива изключително рядка находка – съкровище. Това е първата колективна находка от сребърни и златни накити открити в Преслав.
Малкото Преславско съкровище се съхранява в Националния исторически музей в София. В Преслав ще бъде показано в рамките на иницативата Европейска нощ на музеите, която ще бъде открита от 18.00 часа на 18 май.
Националният исторически музей показва в Преслав още една находка от Шуменския край – манастирски слънчев часовник от 9-10 век.
