В Монтана дървета с кълбовидни корони, отрупани с розово-лилав цвят, всяка пролет привличат погледите на минувачите – деца и възрастни. Те радват с красотата и свежестта на цъфтежа си. Това са екзотични дървесни видове, които засадихме преди 40 – 50 години, обясни ландшафният архитект Иван Замфиров, дългогодишен озеленител на общината. Мнозина ги смятат за японска дюла или вишна, но не е така.
Това са дървета от вида див рошков, известен повече като дървото на Юда. Родината му е Южна Еворпа и Азия, но се е адаптирал и в много български
градове. В Монтана се развива без проблеми. Няколко дървета цъфтят всяка пролет в градската градина, а едно – пред сградата на театъра. Те имат само декоративна стойност, сподели специлистът.
Озеленяването на Монтана е започнало през 1953 година, но се засилва през 1963 година, когато градът вече е окръжен център. Тогава е създадена алеята от железопътната гара до Баира и е облагородена мочурливата Жабокрек-махала. На нейното място сега има изкуствено езеро, парк и едни от най-хубавите къщи в града. Първият кмет, който се заема със залесяването, е Димитър Нончев, но за тази цел са привлечени и много изтъкнати архитекти и лесовъди.
Преди повече от половин век са заседани и чинарите, под чиято сянка днес си отдъхват деца и граждани. Най-големият се намира пред сградата на театъра, а короната му служи за покрив на любимо кафене. Височината му надминава 25 метра. Оттогава до днес в Монтана се садят нови дървета. При обновленито на парковете се изсичат старите тополи и на тяхно място се садят нови. Не ми е известно да има сегашни насаждения от дървото на Юда, обясни Иван Замфиров.
