Премиерът Бойко Борисов и гръцкият му колега Алексис Ципрас ще дадат началото на изграждането на междусистемната газова връзка между България и Гърция. Интерконекторът между двете страни е един от приоритетните проекти за сигурност и конкурентоспособност на енергийния пазар в Европейския съюз. Проектът е изключително важен и от гледна точка осигуряване на диверсификация на източниците и доставките на газ за България и региона на Югоизточна Европа. Церемонията за даване началото на строителните дейности по проекта ще се състои на 22 май до с. Кирково, на пътя преди ГКПП "Маказа". Връзката ще преминава през областите Кърджали, Хасково и Стара Загора. В Източните Родопи тръбата ще пресича общините Кирково, Джебел, Момчилград и Кърджали. Преди старта на такива големи трансгранични проекти обикновено първи "минават" археолозите, които извършват предварителни проучвания на регистрирани археологически паметници. Какво е направено до момента пред Kmeta.BG коментира Даниела Коджаманова – директор на РИМ Кърджали.
– Госпожо Коджаманова, предстои да стартира междусистемната газова връзка Гърция – България. Екипи археолози вече извършват предварителни проучвания на регистрирани по трасето в област Кърджали археологически паметници. Кои са тези обекти и кои екипи работят?
– Още през 2018 година започнаха проучванията на част от регистрираните археологически обекти. В землището на с. Стремци предварителни проучвания извърши екипът на доц. Методи Даскалов от Археологическия институт. Там бе регистрирано селище от Средновековието и след приемане на резултатите от тези прoучвания бе взето решение и през тази година да продължи проучването на този паметник. Тази година на терен част от проучванията приключиха от юг на север.
Миналата седмица приключи работа на екипа на проф. Явор Бояджиев в землището на село Орлица, проучван бе един нов терен, принадлежащ към селището от халколитната епоха, проучвано във връзка със строителството на пътя към Маказа. Оказва се, че колегите попадат в периферията на селището и там няма да има следващ етап на проучване.
В землището на село Звезден предварителни проучвания завърши екипът на проф. Венцислав Динчев. Те попаднаха също на структури от Средновековието, включително и на некропол. Заключението на комисията е, че трябва да бъде извършено пълно проучване на терена, попадащ в трасето и сервитута на газопреносната връзка.
Приключи и работа екипът под ръководството на доц. Георги Нехризов в землището на село Стремово. Там се проучва надгробна могила от желязната епоха, в момента на терен работят екипите на Дияна Димитрова пак в землището на Стремово. И вече на терен е екипът на доц. Здравко Димитров в землището на село Седловина, което е многослойно селище, регистрирано доста отдавна.
Тази година, вероятно през юли, ще продължи работата по проучване на средновековното селище в землище на с. Стремци. Още едни кратки проучвания ще има и екипът на д-р Катя Меламед в землището на с. Бели пласт.
– Тече много активна дейност на близо десетина екипа? Защо е важно това да бъде направено?
– Активна е дейността, защото кратки са сроковете за извършване на археологическите проучвания, тъй като премине ли изкопа за газопровода, представете си, това е един изкоп в дълбочина, той практически ще унищожи всички запазени структури и ето защо те трябва да бъдат предварително проучени, за да бъде събрана цялата информация за живота през засегнатите регистрирани археологически обекти.
– Така ще бъде запазена паметта за това, което пазят недрата на Източните Родопи.
– Да, това е една възможност за надникване в историята на Източните Родопи. Това не са представителни археологически обекти, свързани с архитектура, с някаква значима недвижима културна ценност, но това са елементите на всекидневния живот и така се наслагва картината на поселищния живот в тази част на планината през различните епохи.
