В седем малки български града хората взимат по-високи заплати от работещите в София. Това показва проучване на Института за пазарна икономика.
Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда – тоест голяма част от работещите на територията на общината изсарват прехраната си именно в тях.
Най-високата средна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч, където работи голяма добивна компания и съответно 2 178 лв. е средна заплата за общината.
След това са Козлодуй, с ядрената централа – 1 790 лв. средна заплата за общината.
В Раднево и Гълъбово, където много хора работят в големите компании в енергетиката, средните заплати от съответно 1 657 лв. и 1 610 лв.
Веднага след тях са Пирдоп – с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня – с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).
Столицата София се нарежда на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук община София няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен и макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част то наетите са в енергетиката или добивната промишленост, казват от ИПИ.
Веднага след София в класацията се подрежда Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1 285 лв. през 2017 г. Отново пример за община с голяма добивна компания, която излиза в челото.
Другите примери в топ 20 вече включват общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав (до Варна) и Марица (до Пловдив). Всички тези общини са със средна месечна заплата в рамките на 1 000 – 1 200 лв. за 2017 г.
Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности.
Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати в градове около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Стара Загора и Бургас. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Това е и един от аргументите, които сме извеждали и преди, за регионалното развитие. Проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати.
По-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде намерен и на юг, особено около Благоевград. Преди година имаше дискусия защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава ясен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в областния център. Всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.
Тази карта е само един пример затова как наличието и ясното представяне на данни на ниво община могат да обяснят множество процеси на регионално ниво. В случая ИПИ направи съвсем скромна инвестиция за да бъдат достъпни тези данни за всички, казват експертите на института.
