Крепостта “Перник” се намира върху скалистото плато на хълма „Крепок” в югозападната част на град Перник, между кварталите Дараците, Варош, Кристал и местността на хълма “Кървавото”. Тя е една от най-големите крепости в България, служила едновременно като укрепление, резиденция и важен център.
Първите данни за заселване на крепостта са от праисторическата епоха през ІV-ІІ хилядолетие преди Христа. През ІІ век пр.н.е. траките основават селище, по-късно превърнато в малка, но добре защитена крепост. През римо-византийския период ІІ-VІ век се построява внушителна крепостна стена, както и разнообразни граждански и религиозни сгради. Това превръща селището – крепост, на което не знаем точното име през този период, във важен военен икономически и културен център.
Предполага се, че Пернишката крепост е включена в пределите на Първата българска държава още по времето на кан Крум, но със сигурност при управлението на кан Омуртаг тя е част от държавната територия. При управлението на цар Петър тя е от водещите военноадминистративни центрове на България.
Хълмът и крепостта носят името на българския велможа и военачалник Кракра Пернишки, живял през втората половина на X и началото на XI век. Определен от византийските хроники като „виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил“, Кракра се прославил със самостоятелната съпротива, която водил дълги години срещу набезите на император Василий II. Праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела, Кракра на няколко пъти сломявал византийците и отхвърлял предложенията им за съюз. Под негова власт били още 35 крепости в областта, но Пернишката, като основен администартивен център на района, била и основната цел на врага. Боляринът я бранел със зъби и нокти до 1018 г. когато най-сетне я предал в ръцете на Василий I. В замяна Кракра бил удостоен с титлата „патриций“.
Днес реставрираната крепост може да бъде посетена от туристи.
