Биографичната книга „Руслан Райчев“ ще бъде представена във Варна от сина на големия български диригент – режисьора Петър Райчев, който е и неин съставител заедно с проф. Румяна Каракостова. Премиерата ще се състои във вторник от 18 ч. на сцена „Ротонда“ на операта и включва и прожекция на филм за живота и делото на диригента, чиято 100-годишнина от рождението се отбелязва тази година.
Големият български диригент Руслан Райчев (1919 – 2006) е първият главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев.
Роден е в Милано в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера – тенора Петър Райчев, и съпругата му Фаина Куманова, която произхожда от знатен украински род. Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо. Свири на пиано от 6-годишен, на 10 г. вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След завръщането в България през 1932 г. продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в консерваторията не го приели поради „липса на качества“.
По-късно е приет в консерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом го взима, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на консерваторията през 1943 г. съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. След завръщането му в България веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.
Българският му дебют е през 1945 г. във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър . Назначен е като корепетитор в Софийската опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, през който на 7 септември 1947 г. с премиерата на „Продадена невеста“ от Сметана под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев започва летоброенето на Варненската опера.
От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев. Бил е главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина – „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата му през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).
Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европ, най-добрите симфонични оркестри в света и най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.
Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров, са участвали в безброй спектакли под палката му, а почти всички имат с него и записи – рецитали в „Балкантон“. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят, разказва в аванс Виолета Тончева, която ще е модератор на премиерата.
Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 г. За 60-годишнината си получава орден „H.P. България“ II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.
