Да поиска съвет, е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг. Мисълта е на е флорентински писател Джовани Бокачо, автор на прочутия сборник с новели „Декамерон“, издаден за първи път през 1353.
Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол.
Негови творби са още „Житие на Данте” и „Елегия на Мадона Фиамета”.
В пищния двор на Робер Анжуйски, крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Там Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, Данте и Петрарка, Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество.
Мъдри негови мисли са още:
„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.”
„Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство.”
