Миглена Младенова е сред най-младите председатели на читалища в Северозапада. Магистър по „Международни проекти“, започва кариерата си като специалист към МЗХ. По-късно става координатор на събития и инициативи за област Враца към Сдружение „Фабрика за идеи”. Има близо 2 години стаж като консултант „Културни събития“ към община Враца. Действащ земеделски производител от 2011 година до момента. Изработва сувенири от вълна, а от края на 2015 година е и председател на читалище „Огнище-1930“ в село Челопек от края на 2015 г. Налага модерни прийоми в управлението на институцията и организира серия иновативни събития. За „Резиденция баба“, „Предизвикателство за социална промяна“, детски карнавал „Магаренце“ и други актуални събития, разказва Миглена Младенова.
– Миглена, Вие сте един от най-младите председатели на читалища в Северозапада. Как животът Ви доведе до тази позиция и какви предизвикателства предлага тя за един млад и динамичен човек?
– Моето „пътешествие“ към участие в дейността на читалището започна през 2015 г. с „Фабрика за идеи“ и „Предизвикателството за социална промяна“, в което участвахме с екип. Представихме идея за това как читалището може да стане притегателен център за местната общност. В края на 2015 година бях избрана за председател на НЧ „Огнище-1930“ в село Челопек. Читалището стана партньор на „Фабрика за идеи“ в организирането на „Предизвикателство 2016 г.“ Следващата спирка беше „Резиденция Баба“ – инициатива, чрез която преоткрих родното си място. Пътешествието продължи с международния форум за социална промяна „EMPATHEAST“, който също се проведе във Враца. Чрез инициативите им разгърнах творческия и предприемаческия си дух , повярвах в себе си и сега правя това, което ми харесва, на място, където съм израснала. Позицията „Председател“ на много места в читалищата, както и в нашето, не е заплатена, т.е за своята дейност не получава заплатам, осигуровки и стаж. В същото време председателят на читалището има много отговорности. Той организира цялата дейност на институцията, защитава нейните интереси, мотивира хората, съобразява се с цял куп закони, наредби и правилници, отговаря за административната дейност.
– Село Челопек носи особен заряд – намира се в подножието на връх Околчица, тук е къщата музей на баба Илийца, а околната природа буквално „спира дъха“. С какво дейността на читалището може да способства за развитието на туристическия потенциал на селището?
– През последните три години НЧ „Огнище-1930“ с. Челопек развива, подкрепя и организира различни инициативи като „Резиденция Баба”; „Предизвикателство за социална промяна”; „Баба Тиймбилдинг”; „Баба Кетъринг” и организира събор-изложение „Златни ръце български ” и Детски карнавал „Магаренце“. Събития, които от една страна популяризират културния и кулинарния туризъм, а от друга – имат добавена стойност, защото водят туристи в къщите за гости, носят доход за възрастните хора, както и дарения за читалището. Важен резултат от дейността на читалището е по-доброто взаимодействие между хора от селото, както и по-добрите взаимоотношения между поколенията, между градските и селските общности.
– Реализирате проект „Да пораснем заедно на село“, чрез който предлагате на деца и младежи атрактивни занимания по интереси – детски театрален фестивал, еко работилница и други, които развиват знанията и уменията им. Каква е основната мисия на проекта и кои са най-значимите събития, които донесе в културния календар на Челопек?
– Мисията на проекта „Да пораснем заедно на село” е превръщане на читалището в креативно-иновативно място и притегателен център за местната общност и гостите на селото. Същевременно се стремим да оползотворим свободното време на децата чрез неформално обучение и организиране на различни работилници. Мисията ни е също да популяризираме селото чрез провеждане за второто издание на Детски карнавал „Магаренце”, който организираме на 31 август.
– Да се спрем на детския фестивал „Магаренце“. Как се роди идеята за него и какво ще предложи на жителите и гостите на Челопек?
– Карнавалът представя по един атрактивен начин историята на селото, вплетена в магарешкия живот. В миналото селото се е славело като селото с най-много магарета (над 200 броя), а днес са останали едва около 20. През 2016 година Челопек беше домакин на инициативата „Резиденция баба“. Младежи от различни градове живяха в селото и един от тези младежи откри, че хората в селото са поставили магарето на пиедестал. На следващата години се роди идеята за провеждането на детският карнавал „Магаренце“. В него участие вземат деца от читалищата от областта, както и детски художествени колективи и солисти. Организират се различни работилници и декорацията е тематична. Гостите имат възможност да се повозят на каруца.
– Какво е мнението Ви като млад кадър в читалищната дейност за скандала, който в навечерието на 24 май предизвикаха законовите промени, касаещи статута на читалищата? За или против промените сте?
– Бяхме против промените и вписването на председателите като действителни собственици. Абсурдната декларация, която бе част от изискванията, свързани с въвеждането на различни мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, превръщаше председателят като лице, отговарящо за всички финансови операции на читалището.
– Какво трябва да се реформира в системата на народните читалища, за да бъдат институциите устойчиви на променените нагласи и потребности на населението у нас в XXI век и същевременно да запазят уникалния си дух, завещан от историята.
– Проблемите в читалищата са много. Един тях, с който се сблъсках и аз през 2016 година, беше непрозрачното разпределение на държавната и общинска субсидия за читалищата. Нямаше критерии и разработен механизъм, нямаше сформирана комисия за разпределение на субсидията съгласно Закона за народните читалищата. Отне ми две години да се боря да има прозрачност и критерий. Изпращах писма до различни институции с въпроси, на които търсех отговори. Исках да знам защо нашето читалище години наред не получава пълния размер държавна субсидия, кои и как взема решения за какво ще се ползват средствата на една такава институция за сметка на друга. Радвам се, че времето и нервите, които вложих в разрешаването на проблема не бяха напразно. През последните две години се изработиха критерии и има прозрачност при разпределението на субсидиите. Не бива, разбира се, да се разчита само на държавна и общинска субсидия, трябва да сме отворени и към нови проекти. Друг проблем в читалищата е липсата на финансов и културен мениджмънт, както и ниската квалификация на част от работещите. Усилията трябва да се насочат към практическо обучение на читалищните служители, свързано с формиране на нов управленски тип умения у секретарите и председателите на читалищата, за да могат да бъдат гъвкави и да успяват да адаптират дейността към новите социални и икономически условия. Срещам съпротива в моята битка за истинската същност на читалищната дейност, но зная, че ще успея, защото съм мотивирана да намирам решения на проблемите.
