Граничното село Аврен е едно от големите в област Кърджали, намира се само на 4 км от Гърция. През 70-те години на миналия век, когато е център на селищна система, наброява повече от 1500 жители, а днес са останали около 500. Селището е благоустроено, в центърае модерната сграда на читалище „Народни будители”.
Най-сериозната причина за обезлюдяването днес на Аврен е липсата на работа.С наближаването на пролетта хората от района започват да стягат куфарите за гурбет.”Годишно близо 70 души работят в Германия, Испания, Англия. Всичко предварително им е уредено, работят най –вече в селското стопанство”, казва кметът Димитър Антонов. Единични са случаите, когато местни жители отиват в съседна Гърция.
“Тук трудно се намира работа, в съседния Крумовград също няма избор и авренци разбраха, че в чужбина е спасението. Само по празниците около Нова година селото се изпълва с живот, като се върнат гурбетчиите, но дойде ли пролетта започва да опустява”, разказват местните жители. Почти от всяко семейство има по един двама, които работят навън.Според кмета родопчани са объркани. „В тютюна вече няма никаква сигурност. Ето март изтече и още не може да се каже колко души ще сеят през тази година”, обяснява Антонов. Смята, че нищо не се е променило след либерализацията на пазара на тютюна. Преди 4-5 години от района са се изкупували по 150 тона тютюн, но миналата заради сушата са предадени едва 25 тона. Спадът е драстичен. И кметът, и местните хора се надяват през новия програмен период на ЕС 2014-2020 г. да получават субсидия за тютюна, обвързана с производството. В района има възможност за развитие и на полупланиско животновъдство, но и там нещата не вървят.Авренци очакват сериозни промени в сектор земеделие. Казват, че не може България с нейните добри дадености да внася 90 % от плодовете и зеленчуците.
Сега селото е в очакване на първите групи български и гръцки младежи, които ще се учат заедно в новия Зелен център как да опазват природата. В края на миналата година приключиха строително-монтажните работи на сградата.Доставено бе оборудване и обзавеждане. В момента се провежда и семинар с трима гръцки и трима български преподаватели, които ще посрещнат първите тийнеджъри на 11 април. Предвижда се целогодишно в базата да се организират тридневни обучения на групи по 30 деца (15 от България и 15 от Гърция) между 5 и 18-годишна възраст. Младите скаути ще се учат да се справят с предизвикателства на открито сред природата. Програмата включва занятия по превенция при природни бедствия.Според предвидените модули българските и гръцки ученици ще разполагат със специално оборудване за скално катерене, планинско колоездене, риболов, къмпинг и т.н.
„Надяваме се , Зеленият център да помогне селото да се оживи. Новоизградената база предлага чудесни условия както да обучение, така и за отдих”, хвали се кметът и допълва, че в Аврен хората искат да покажат на гостите от страната и съседна Гърция всички интересни места, да ги научат на красивите родопски песни и кулинарни специалитети.
Проектът е голям, той се изпълнява в партньорство с община Ариана- Гърция, Национална асоциация „Зелен свят” и община Крумовград. Бюджетът възлиза на 719 хил. евро. В продължение на 1,5 г. старата здравна служба в селото е ремонтирана основно.Зеленият център и прилежащото към него пространство обхващат около 3 дка.
Антонов, който вече трети мандат ръководи кметските дела разказва, че през 2012 г. е започнал ремонт на пътя от Крумовград до Аврен, изгражда се и 5,5 км нов участък от селото до гръцката граница. Финансирането е по Оперативна програма „Регионално развитие“.
„Този път го чакаме десетилетния. Между двете държави отдавна има принципно съгласие за изграждане на ГКПП. До първото гръцко селище Миртиски са около 12 км. Като се отвори граничният пункт ще стигаме много бързо, защото сега, за да се видим с роднините си там, пътуваме 200 км”, обяснявакметът. Той подчертава, че на новия участък се работи усилено и през май – юни трябва да започне полагането на асфалта.
Където има добър път, има и живот, казват хората. Родопчани не крият, мечтата си Аврен отново да се изпълни с живот през цялата година. Надеждата им е в младите, които се гордеят с богатото историческо наследство на селото. По устно предание е известно, че старото българско име на село Аврен е Бели пран. В района има материални следи от античната цивилизация.В края на 19 век селището наброява около 240 къщи – половината български-християнски, половината помашки. В 1889 г. жителите, ръководени от Георги Стоянов, се включват в борбата за църковна независимост на българите.
Сред забележителности на Аврен са старата църква “Св. Илия “, построена през 1870 г., при нея е и най-старото училище. В селото имаПаметник на избитите от башибозука по време на Балканската война 1912-1913г. 42 жени и деца от с. Манастир, Гюмюрджинско. Читалището „Народни Будители“ също представлява културно наследство за местните жители. Основано през 1925 г.,то пази традициите и фолклора вече 90 години, а днешното ОУ “Михаил Христов” е наследник на школото, открито през 1896г, едно от първите в Източните Родопи. По инициатива на отец Боян Саръев преди 10 години започва градежа на църквата “Св. Николай Чудотворец”, тя е осветена на 20 септември 2008 г. от Пловдивския митрополит Николай. Храмът е първата новопостроена църква в региона през последните 20 години. Авренсе слави и с националния тракийски събор, който се провежда в началото на всяка есен през месец септември.
