Четирите национално представителни работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП – сезират Европейската комисия (ЕК) и българската Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разследва действията на група участници на свободния пазар на електрическа енергия, които организациите считат, че с поведението си „по недопустим начин нарушават принципите на свободно договаряне и конкуренция, залегнали в българското законодателство“.
Работодателските организации заявяват, че фактическите им твърдения се основават на анализ на публично достъпна информация, и посочват конкретни факти и обстоятелства. Сред тях е, че съществена част от електрическата енергия, произвеждана от мощности частна собственост на територията на страната, е под прекия или косвен контрол на субекти, които са свързани лица по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
Визират се следните дружества:
„Електрическата енергия, произведена от гореизброените дружества, се продава на свободния пазар на електроенергия от дружеството търговец „Гранд Енерджи дистрибюшън“, свързано със субектите – производители. Следва да изтъкнем и факта, че търговецът „Гранд Енерджи дистрибюшън“ по силата на договор представлява „Топлофикация София“ ЕАД при продажба на електрическата енергия, произведена от когенерацията на дружеството с обем 186 МW“, обясняват бизнес организациите в своя сигнал до КЗК. Те добавят, че наличието на връзка между собствениците на производствени мощности и субекта – търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара.
Според КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП са налице и условия за изкуствено създаване на дефицит на електрическа енергия чрез ограничаване на собственото производство и едновременно с това изкупуване чрез свързани търговци на цялото предлагано от държавните дружества-производители количество електроенергия на борсата.
„Отделно от това под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество. Застрахователното дружество издава застрахователни полици като форма на гаранционно обезпечение при закупуване на електрическа енергия преимуществено на групата търговци, свързани с производителя, което пряко създава конкурентно предимство. Това обстоятелство подсказва, че е възможно и закупената енергия да не бъде платена и подсилва непазарното предимство“, гласи още сигналът до антимонополния орган.
Според работодателските организации от друга страна пазарното поведение на гореизброените участници на пазара на електрическа енергия създава съмнения за наличие на картелно споразумение в следната насока:
„Гранд Енерджи дистрибюшън“, Юропиън трейд оф енерджи“, „Сага комодитис“, „ТМ Технолоджи“, „Енерджи инвест юръп“ – всичките, свързани със субектите – собственици на производствените мощности, са участвали в проведени тръжни сесии на Българска независима енергийна борса през периода от ноември 2018 г. до януари 2019 г., при които са търгувани предлагани от АЕЦ “Козлодуй“ количества електроенергия в размер на около 500 МW.
Всеки от изброените търговци е закупил на база на двустранен договор електрическа енергия от предложената от АЕЦ “Козлодуй“, като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количества до 10 МВтч, съответно 20 МВтч от един купувач. На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества, твърдят бизнес организациите в жалбата си до КЗК.
„Проявява се ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци. Данните ни сочат, че впоследствие закупеното количество електроенергия е търгувано между горецитираните търговци на база двустранни договори. Преразпределените между тези търговци количества електроенергия се продава на клиентите им – частни субекти и публични възложители при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм“, пишат от КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП.
Те дават за пример, че на 19 юни тази година НЕК е организирала търг за продажба на 98МВт за периода 01.07-30.09.2019 г., при който предизвестено е бил фаворитизиран само един възможен купувач с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 490МВт. След намесата на работодателските организации този скандален търг е бил прекратен, но междувременно още в същия ден НЕК е организирала още два търга, които отново са били с условия, съмнително фаворизиращи един потенциален участник. И тези търгове са били отменени.
„В крайна сметка НЕК проведе желания търг на 01.07.2019 г. и реализира електроенергия с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 250МВт, което количество на 80% се изкупи от две от свързаните дружества, упоменати по-горе. Следователно тенденцията към концентрация се задълбочи с активното съдействие на НЕК. Настояваме да проверите и този търг“, призовават работодателите.
Те обясняват, че регистрационната система на БНЕБ позволява да се направи проверка и на връзката между оферираните позиции (количество и цена) на сегмент „Ден напред“ на гореспоменатите свързани дружества и тези на НЕК за периода 01.12.2018 г.-14.07.2019 г. – имаме основания да предполагаме координираност и произлизащи от това високи равновесни почасови цени.
„Заслужава внимание и изследването на координирано поведение между споменатите търговци и крупни износители на електроенергия като ГЕН-И, Данске комодитис, Алпик отново за същия период 01.12.2018 г.-14.07.2019 г., установимо както през двустранни договори между тях, така и чрез оферираните позиции (количество и цена) на сегмент „Ден напред“. В тази връзка следва да се обърне внимание и на данните за трансграничен обмен от системата на ЕСО, затворените вътрешни сделки между споменатите лица (без физически трансграничен трансфер) и почасовите цени, постигнати за периода на сегмент „Ден напред“, дават още примери национално представителните бизнес организации.
Според тях посочените факти дават ясни индикации за манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики. Пряка последица от действията на икономически свързаните субекти е ограничаването на възможностите на останалите търговци на свободния пазар на електроенергия да закупуват електрическа енергия при ясни и конкурентни условия, обясняват жалбоподателите.
„Описаният модел на поведение на гореизброените дружества нарушава функционирането на либерализирания пазар на електроенергия. По този начин се създават условия за постоянен дефицит на електрическа енергия и непазарно формиране на цената й. Този процес пряко и негативно рефлектира върху функционирането на цялата българска икономика“, категорични са работодателските организации. Те добавят, че заради сериозността и мащабите на проблема са били мотивирани да предприемат всички законови действия, за да предотвратят задълбочаване на тази тенденция и противозаконните практики да бъдат прекратени.
Източник: Еconomic.bg
