Атрактивен музей на открито пренася своите посетители назад във времето и ги връща чак в 5-3 хил. преди Христа.
Става въпрос за могилата Ашаъ Пънар, която се намира недалеч от българо-турската граница, на юг Лозенград. Там всеки желаещ, без да плаща вход (само с предварителна резервация), може да се запознае с бита на хората, живели по тези географски ширини преди хиляди години.
Музеят е разположен на територията на халколитно селище, което има два периода – среден и късен халколит (5-3 хил. пр. Хр.)
Там чрез различни експозиции са пресъздадени сцени от ежедневието на нашите предци, показани са дейности свързани със земеделието и животновъдството. Част от експонатите са подредени в леки сламени постройки, пренесени от странджански села. Подобни сгради могат да се видят и днес на различни места у нас в Странджа планина.
Посетителите на музея имат възможност да разгледат древни оръдия на труда, запазени домакински съдове, предмети от бита, интересни макети, показващи структурата на селището през различни исторически периоди. Голяма част от намереното е пренесено в археологическия музей на Лозенград (Къркларели). Разкопките продължават и днес, като социализацията на музея не е приключила.
Могилата Ашаъ Пънар е изследвана от проф. Мехмед Йоздоган. През 1995 г. турската държава му дава голяма парична награда за научни постижения. Използвайки тези средства, както и парите от продаден личен имот, ученият закупува този парцел, за да прави археологически проучвания, тъй като от теренните обходи на района той засича, че там има ранни пластове. С подкрепата на местни ентусиасти и учители, той създава неправителствена организация, която се заема да управлява археологическия комплекс.
Така започват да се правят изключително прецизни разкопки, в които са привлечени студенти от университета в Истанбул и от Тракийския университет. Според учените в района има девет културни пласта. До този момент са изследвани халколитните пластове и е хванат пласт от ранен бронз и от ранно желязо, които са на повърхността.
„Тъй като дълго време е обработвана земята, ранножелезния пласт, който се свързва с времето на Троянската война, е доста унищожен. Тези проучвания стават много бавно. Използват се прахосмукачки, с чиято помощ се изследват културните пластове. Самите пластове са много слаби – те са около 10 – 15 см. Освен това е имало няколко големи пожара, един от които е бил в края на 3 хил. пр. Хр. След това между късния халколит и ранния бронз има един хиатус, като се приема, че това е времето на предвижване на трако-пеласкийските общности от Средизимноморския басейн и идването им на Балканския полуостров”, обясняват археолозите.
Ашаъ Пънар има връзка с подобни обекти в България. Един от тях е локализиран в Бургас – в близост до парк „Изгрев”, където е открита праисторическа могила. Друга могила се намира на 10-ти километър, на територията на затворническите общежития. Освен това разкопките в Турция имат връзка с едно от потъналите селища в залива на Урдовиза, както и с разкопки по Северното Черноморие, край Варна.
Откритият музей Ашаъ Пънар беше посетен от служители на няколко български общини – Созопол, Приморско, Царево, които бяха на посещение в Турция. В инфотура се включиха още представители на туристическия бранш и журналисти. Посещението им в южната съседка беше част от проекта “Съвместна инициатива за промоция на трансграничния регион България – Турция като атрактивна туристическа дестинация”, реализиран от Бургаска Регионална Туристическа Асоциация.
