Странджа е планина, събрала в „пазвата” си много история, тайнства, мистика и легенди, предавани векове наред.
Едно от малко познатите места, които са запазени и до днес, е каменният манастир „Св. Никола”, намиращ се край град Къйъкьой в Турция (някогашният град Мидия). Само на няколко метра от брега на Черно море и съвсем близо до българо-турската граница това свято място сякаш е застинало във времето. Неслучайно през годините то е предизвиквало интереса на неедин учен.
Манастирът е бил създаден през 5-6 век, издялан направо в скалите. Днес той е обявен за паметник на културата.
Построен е през времето на император Юстиниан (VІ в), в зората на християнството.
В притвора му има погребална камера, където са били гробовете на монаси. Запазена е и частта с аязмото, около което е изградена ранно християнска кръщелня – баптистерий.
Макар да е в лошо състояние и към днешна дата манастирът да не се стопанисва, все още са запазени скалните релефи и цялата орнаментика, която е характерна за Ранна Византия. Представено е и дървото на живота, изработено в стилизиран стил, характерен за периода 5-6 в.
В манастира е запазен и синтрона, в който са сядали висшестоящи фигури от духовенството – епископи и архиепископи. В централната част на синтрона има улей, по който се е стичало миро. Според друго предположение там се е освещавала вода, а пред самия синтрон е имало олтарна маса.
В предната част на манастира се намира църквата, с преграда в абсидата и притвор. А в задната част са монашеските килии. Предполага се, че едната е магерница – част от кухнята в манастирския комплекс.
Първоначално светата обител е била изградена на три нива направо в скалата, след което в продължение на стотици години е доизграждана със строителни материали. Манастирът е функционирал чак до началото на 19 в.
Изследователите на византийското изкуство смятат манастира за много важен, защото почти няма друг оцелял в европейската част на Византия, за който да е сигурно, че е построен преди иконоборския период.
