На 26 септември Българската православна църква почита живота и кончината (успението) на св. Йоан Богослов. Празникът е известен като Представяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов. Иначе денят на неговата смърт е 8 май. Тогава се почиита отново светеца с възпоминание на благодатните чудеса, които ставали на гроба му. Споменават се и честният прах, целебно изхождащ от неговото упокойно място.
Самата манна, излизаща от гроба на светеца в Ефес, е била известна някога като розов мехлем или розов прашец. За излизането на прах от гроба на Йоан Богослов свидетелства и руският поклонник от ХII в. игумен Даниил.
Край гроба на Йоан Богослов в древния Ефес имало скала, която стичащите се на 8 май и на 26 септември поклонници от цял свят обсипвали с рози. По чудодеен път на следващия ден върху парчето скала се появявал прах – вероятно цветен прашец, за който се считало, че лекува всякакви болести и недъзи. Именно него пилигримите събирали в реликварии и отнасяли по родните си места.
Йоан Богослов е един от Дванадесетте апостола. Смята се, че е един от първите, призовани от Христос за негови ученици. По време на Тайната вечеря той скланя главата си върху гърдите на Исус. Именно на него Спасителят, вече разпънат на кръста, поверява грижите за майка си. Светецът се грижи за Богородица до последния й земен ден.
Според християнската традиция той е автор на „Евангелие от Йоан“, книгата „Откровения“ и на три послания, влезли в Новия завет.
