Олег Стоилов е председател на Управителния съвет на Търговско-промишлена палата Стара Загора, председател на Регионалния академичен център към Българската академия на науките, председател на Граждански клуб ЛИПА, учредител и дългогодишен председател на Обществен дарителски фонд Стара Загора, инициатор на Фестивала на виното и културното наследство „Августиада” и на още много бизнес и граждански инициативи в Стара Загора.
– Господин Стоилов, с какви темпове продължава дуалното обучение в Старозагорско?
– Стара Загора е на първо място като регион по отношение на въвеждането на дуалното обучение. Стара Загора е добър пример за добрите отношението между бизнеса и образованието, а с дуалното обучение ще се върне интереса на хората към точно тези специалности, от които бизнеса има необходимост. Устойчивият реален бизнес вече показва сериозни интереси не само да търси кадри, а и да инвестира в тяхното обучение.
В шест професионални гимназии в Стара Загора, Казанлък и Раднево е въведена дуална форма на обучение. Общо 400 ученици, разпределени в 18 паралелки се обучават в различни специалности.
За внедряване на дуалното образование в област Стара Загора, голям принос има активната позиция на Търговско-промишлена палата и на Регионалното управление на образованието в Стара Загора.
Родителите и учениците проявяват голям интерес към тази форма на обучение и това е видно от приема, които беше реализиран с максималната пълняемост на паралелките.
– Вие отдавна настоявате професионалното образование да стане държавна политика. Определено има стъпки в тази посока. Какво още е нужно?
– Благодарение на проекта ДОМИНО мисля, че процесът на внедряване на дуалното обучение в българското професионално образование вече е необратим. Има относително добра нормативна база, вече има и добра практика на първите професионални гимназии с дуално обучение, която трябва да се популяризира, за да мотивира останалите. Естествено, че има още много какво да се прави. Първо, към сектор Професионално образование на Министерство на образованието и науката трябва да се сформира структура, която да продължи и да разшири дейността на екипа на проекта ДОМИНО за методическо ръководство, координация и всестранна подкрепа за развитие на дуалното обучение. Трябва да се осигурят достатъчни ресурси за допълнителна мотивация на учениците с дуална форма на обучение, да се помисли за такава мотивация на учителите и на бизнеса, участващ в този процес. Трябва да се подобри и нормативната база, където още има слабости. Например в договора за дуално обучение между ученици, родители, професионална гимназия и бизнес. Има още не добре регламентирани отношения, свързани със социалното осигуряване, болничните листове и др. Фирмите биха желали да има по-голяма обвързаност и гаранция за продължаване работата на учениците, които се обучават при тях. Това са в общи линии и по-важните проблеми, стоящи пред дуалното обучение.
– Как предвиждате да продължите участието на Търговско-промишлена палата – Стара Загора в процеса на подкрепа за професионалното образование и дуално обучение?
– През месец юни тази година, заедно с Българо-швейцарската търговска камара организирахме работна среща за обсъждане на бъдещето на дуалното обучение в област Стара Загора. В нея участваха представители на всички заинтересовани страни – Регионално управление на образованието, Община Стара Загора, професионалните гимназии и бизнеса. Обединихме се около мнението, че независимо от постигнатите добри резултати във внедряването на дуалното обучение в областта, за което три от наградите на заключителния форум на ДОМИНО бяха с адрес Старозагорска област, трябва продължим и задълбочаваме доброто партньорство между всички участници в процеса, което е уникално за България. ТПП – Стара Загора ще продължава активно да медиира този процес.
– Включва ли се бизнесът в изготвянето на учебните програми в учебните заведения?
– Да, програмите за дуално обучение задължително се изготвят съвместно с бизнеса. Предимството на тези програми пред конвенционалните програми за професионално обучение е по-голямата им гъвкавост и по-добра възможност за адаптация към производствения процес в конкретната фирма.
