Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов, роден на 22 ноември 1883 година в Сливен. Завършва Богословското училище в София, а през 1908г. заминава за Петербург, където учи живопис (състудент е на Марк Шагал и Василий Кандински). През 1912 се завръща в България, за да вземе участие в Балканската война, а в последствие става учител в Асеновград. От 1922г. е съредактор на сп. „Златорог“. За кратко е драматург и артистичен секретар на Народния театър в София, както и библиотекар в Министерство на просвещението, а от 1935г. до смъртта си е главен ръководител на Радио София.
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Участва и в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание,но и с парчи от шрапнел в гърдите,което по думите на Елисавета Багряна „никога не намери време да извади”.
Един ден – разказва той в спомените си – баща ми, който често оставаше без работа, ми даде 40 лева с думите: "Синко, повече не мога. Виж къде и как ще изкарваш хляба си". През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през тези 4 години създава връзката си със софийската литературна бохема. Следва изявата му като поет и раждането на псевдонима. Ето неговият разказ пред професор Любен Димитров: "Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата "Сирак" и спонтанно добавих към нея "Скитник". Тъй се роди моят псевдоним."
Със спестените пари от учителстването заминава за Петербург да следва живопис и остава там до 1912 г. В годините след войните Сирак Скитник започва своята публицистична дейност, като се стреми да пренесе в България онзи новаторски дух, с който се срещнал и който е научил в допира си с колосите на изкуството на 20 век в Петербург. Затова той оглавява духовния елит в София. През 1919 г. заедно с Николай Райнов и Иван Милев създават движението "Родно изкуство", за да се сроди изобразителното ни изкуство с експресивната прелест на старата българска икона, миниатюра, стенопис, тъкани и орнаменти, митове и легенди. Така се сливат българското и европейското, националното и универсалното, традиционното и съвременното, фолклорното и индивидуалното. Сирак Скитник не само пише за тези нови канони, но и рисува така.
Умира на 5 март 1943 г.
