Тържествено честване на 150-ата годишнина от създаването на първата дарителска болница в България подготвя Медицинският университет във Варна. То ще се проведе в четвъртък от 15 ч. в Юнашкия салон под надслов „150 години в служба на здравното дело във Варна“. В рамките му студенти и преподаватели ще пресъздадат образа на крупния търговец Параскева Николау, който не само завещава част от богатството си за болницата, но и сам избира мястото за нея и написва правилника й.
Според него в лечебницата се обгрижват безплатно болни, сирачета, старци и умопомрачени без разлика на вяра, пол и народност. На висококвалифицирания персонал е забранено да получава пари и подаръци от пациентите. Всички трябвало да живеят и да се хранят в болницата освен лекарят. Той пък бил длъжен всяка година да дава писмен отчет пред настоятелството.
Двуетажната каменна сграда разполагала с 12 стаи за пациенти, имала заграден двор за разходки на болните, параклис и допълнителни постройки за лекар, аптека и слуги. Дворът бил залесен с черници отново по волята на Параскева Николау, който искал с тях да се изхранват копринени буби с търговска цел, а приходите да се използват за издръжка на болницата.
Параскева Николау е може би най-щедрият дарител на Варна, въпреки че бил емигрант. Той напуснал поробена България в средата на ХІХ век, умножил богатството си в Одеса и го завещал на родния си град за „общополезни дела и богоугодни“. С негови пари е построен и морският храм „Св. Николай Чудотворец“, а единственият му ктитор е почетен гражданин на Варна.
Болницата за бедни работи като общинска и лекува безплатно до 1918 г. След това в каменната й сграда последователно се помещават Противобясната бактериологична станция, общинският „Майчин дом“, Областната хигиенна лаборатория, преобразувана по-късно в Хигиенно-епидемиологичен институт. Днес сградата е паметник на културата от национално значение.
От 1985 г. в нея се помещава единственият у нас Музей по история на медицината. Той се управлява от Медицинския университет във Варна и университетската болница „Св. Марина“ и е един от малкото в България с безплатен вход. В залите му може да се проследи цялото развитие на медицината като практика, изкуство и наука по българските земи – от древността до Възраждането и след Освобождението на България. Фондовете му наброяват над 4000 стари медицински книги, една от най-богатите в страната палеоантропологични колекции, медицински инструменти от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава. Сред интересните експонати са разнообразни предмети и средства на народните лечители, занаятчийски клещи за вадене на зъби, стари стоматологични столове, обзавеждане на лекарски кабинети и аптеки от началото на миналия век.
