Днешният празник, наречен от православната църква Въздижение на честния кръст, а от народа Кръстовден, е един от 12-те големи православни празници. За разлика от други такива празници, той се чества много тържествено от Църквата и съвсем практично от редовите християни. Църквата поддържа пищни ритуали, нощно бдение пред украсения с цветя кръст, бие продължителен камбанен звън, отците изпълняват мелодични поснопения. В много от селата край Видин се прави показно издигане на кръста. Спомеанва се делото на майката на император Константин Велики – царица Елена, която първа открива кръста, на който бил разпнат Христос. Има и второ предание за въздвижението. В началото на седми век император Ираклий след победа над персите върнал христовия кръст в Ерусалийския храм. Той бил издигнат високо, за да може да бъде видян от всички.
Народът нарича този ден и Гроздоберник, защото от него започва прибирането на гроздето. Друго не се работи, освен брането на гроздето. На този ден българите от Северозапада напускали летните обори и прекарвали овцете в зимните овчарници. Земеделците носели семената за посев в храмовете за освещаване.
На този ден се правят събори в много села, започват есенните седенки, които са предвестник на брачния сезон. Защото от стари времена най-много сватби стават след Кръстовден. Смята се, че след приключването на лятната работа по полето е време за сватби и веселби.
