Нужна е ясна методика, по която да се изчислява размерът на обезщетението „болки и страдания“, което се плаща от застрахователните компании на близките на починали хора. Освен това е необходим и таван на въпросната компенсация.
Това заявяват две от четирите национално представени работодателски организации – КРИБ и АИКБ – в писмо до председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Двете организации припомнят, че с тълкувателното си решение №1/2016 от 21 юни тази година Върховният касационен съд разшири значително кръга хора, които имат право на обезщетение „болки и страдания“ при смъртта на техен близък. Право на компенсация вече имат братята и сестрите на покойника, съответните възходящи и низходящи роднини от втора степен, както и всеки друг човек, създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, пише economic.bg.
„Регистрираме и трайна тенденция на постоянен ръст на сумите, които се присъждат от българския съд за неимуществени вреди на близки на починало лице. В съчетание с разширяването на кръга на правоимащите лица в съответствие с цитираното тълкувателно решение, лицата причинили неимуществени вреди, несъмнено ще бъдат ангажирани със значително по-големи размери на дължимите обезщетения“, обясняват АИКБ и КРИБ в съвместното си писмо до Стоянова.
От работодателските организации добавят, че липсата както на методика как да се изчислява размерът на обезщетенията за болки и страдания, така и на лимит докъде може да стига сумата на компенсацията, изглежда негативно на фона на факта, че в други страни членки на ЕС има решения в това отношение.
„Така се създава невъзможност да бъдат обосновани размерите на присъжданите обезщетения, а това е предпоставка за неизбежна субективност и предпоставка за създаване на социална справедливост“, пишат бизнес организациите.
Именно затова КРИБ и АИКБ предлагат Гаранционният фонд да изготви методика по най-добрите международни практики и българска правна традиция как да се изчислява обезщетението „болки и страдания“. Също така организациите настояват да бъде въведена системата „бонус-малус“ във вида, в който се прилага в останалите страни членки на ЕС.
