Управникът на село Бъркачево, община Бяла Слатина се отказа от ръководния пост, за да стане тираджия. Георги Георгиев решава да напусне кметската работа, с която се занимава вече 7 години. Причината е, че няма възможност да издържа семейството със заплатата, която получавал.
На 40 години кметът на село Бъркачево сменил рязко професионалния курс. "Едва ли аз съм първият, едва ли ще бъда и последният, като гледам какви колеги имам, като пожарникари, полицаи, учители и всякакви са станали вече шофьори на камиони", заяви Георги Георгиев, цитиран от bTV.
Решението да стане тираджия взел след месеци безсънни нощи и обсъждане вкъщи. Надделяло семейството. "Просто финансовото положение е много тежко, децата пораснаха и както се казва, големи деца – големи разходи", коментира той.
Тръгва си след почти два мандата кметуване. Няма да забрави тръпката в началото.
„Предизвикателството беше, че искам да променя нещо в селото, и понеже аз съм роден и живял в София, забелязах, че населението е все повече застаряващо, млади хора няма и те определено си имаха нужда от помощ”, отбеляза Георгиев.
Не бил от кабинетните кметове, казват хората и затова им е мъчно, но разбират решението му. „Посред нощ да го повикаш, винаги ще отиде и ще помогне. Мисля, че не е нормално за това село да работи за 600 лева, той има две деца, грижи се за тях”, подчерта Виолетка Гетова.
„Преди четири години, когато беше наводнението, кметът изнесе на ръце една почти стогодишна баба, за да я спаси от удавяне”, спомня си Малина Цолова.
Показателна била и кметската битка със снега.
След десетки хиляди навъртени километри бившият кмет казва, че зад волана е изключително рисково, но все пак има общо с кметуването.
„Може да закусвам и на вечеря, може да спя и утре вечер примерно, годината, в която селото беше наводнено, аз буквално не се прибирах шест дена вкъщи и не си спомнях какво съм ял и дали въобще съм ял”, каза Георгиев.
До изтичането на мандата парламентът в Бяла Слатина назначил за временен кмет съпругата на Георги, местен човек и доскорошен общински служител. „Да си кмет на едно малко село като нашето, е призвание, а на тира се качваш, за да изкарваш пари”, категорична е Благовеста Борисова.
А зад волана на големия камион бившият кмет е устремен към едно – „Да се прибера безаварийно, да си прегърна жената, децата и така до май месец, когато големият ми син ще бъде абитуриент”.
На съселяните си Георги обещава винаги да разчиства тротоарите от снега, когато не е на път.
Това не е единственият подобен случай във Врачанско. Преди време селски кмет си тръгна, за да стане домакин на манастир.
Снимка: bTV
