Днес се навършват 188 години от рождението на прочутата американска поетеса Емили Дикинсън.
Почти целият й живот минава в малкото градче Амхърст, Масачузетс. Изучава литература, английски и латински език, ботаника, история, философия и аритметика в колежа, основан от собствения й дядо. Води много кореспонденции, пише безброй писма до свои приятели и не спира да създава стихове, а цветята и градините заемат ключово място в тях и в живота й. Най-продуктивна е след 1860 година. По това време тя се затваря у дома си, дори често разговаря с гостите през вратата на стаята си, без да се вижда с тях очи в очи. Приживе публикува по-малко от дузина стихотворения. Едва след смъртта ѝ започва животът на нейната поезия чрез десетки издателства, критики, преоценки.
Ето някои от най-паметните фрази на Дикинсън:
"Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък."
"Да живееш е толкова стресиращо – не ти остава време за нищо друго."
"Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях."
"Приятелите са моето наследство."
"Умът е по-обширен и от небето."
