В Северозапада 1 март наричат Летник, защото от него започва лятото. Започват и грижите за нивите и домашните животни. Изпълнявали се различни обреди, свързани с народните представи за края на зимата и настъпването на топлото време.
На този ден някога жените изнасяли на двора всички постелки и завивки, дрехи и ги изтупвали срещу бълхи през лятото. Над вратите слагали червено платно, за да гони злите духове, болестите и лошотията. Държали го до Младенци. На децата и на домашните животни връзвали мартеници – усукан червен и бял конец. Слагали го като гривна на ръката и като герданче на шията. Носи се дотогава, докато човекът види щъркел или цъфнало дърво. Тогава го връзвали за него.
В Северозапада баба Марта се възприема като стара жена с непостоянен характер. Ако завали дъжд или сняг, казвали: Марта се начумери. Ако стане някоя беля – Мартина работа. Ако времето се развали, нареждали на инат: Фучи Марто, пак на лято мирише и т.н. Още е жива легендата за козарката, която в студа изгубила козите си и започнала да нарежда: Марта жена и я жена.Т.е. така правят жените. Марта обаче чула и разбрала, че я иронизират, обидила се и докарала такъв студ, че козите на жената се вледенили.
Доскоро се смяташе, че мартеницата е само българско народно изобретение. Но в по-ново време се разбра, че мартеници си връзват и в Румъния, Молдова и Македония. Те са различни по форма, но общото е едно – използването на бял и червен конец. В някои райони правят и седмошарица – мартеница със седемте цвята на дъгата.









