Ана Ахматова е една от най-големите и значими представителки на акмеизма и на руската поезия. Родена е през 1889 г. край Одеса с името Анна Горенко в семейството на флотски инженер.Завършва гимназия в Киев, след което учи право в Санкт Петербург. Започва да пише поезия още от малка – първите ѝ литературни опити са едва на 11-годишна възраст. Дебютът ѝ в поезията се свързва с акмеизма. Първата книга на Ахматова "Вечер" излиза през 1912 г., последвана от "Броеница" (1914), "Бяло ято" (1917), "Подрумник" (1921), "Anno Domini MCMXXI" (1922), "Ива" (1940), "Избрано" (1943). Превежда активно поезия от различни езици, пише статии върху творчеството на Пушкин. Под нейна редакция излиза сб. "Корейска класическа поезия" (1956 и 1958). Нейни произведения са преведени на множество езици. Напуска този свят на 5 март през 1966 г.
ЦИТАТИ:
"Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.
„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.
„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.
„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.
„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.
„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.
„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото черната смърт проблесна напред“.
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.
„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“
„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.
„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.
„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.
СТИХОВЕ:
Винаги се чувствам весела…
Винаги се чувствам весела
с теб, лъжеца и фантаста.
Ранна есен е развесила
жълти флагове по бряста.
Бродим в краища притихнали
и ни мъчи разкаяние,
но защо сме се усмихнали
в гороко някакво страдание?
Не потърсихме идилия,
нито безметежно щастие…
Винаги към тебе, милия,
ще изпитвам съпричастие.
***
По новолуние потегли…
По новолуние потегли
другарят ми и, значи — край!
Присмя се „Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?“
И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.
И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен…
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!
Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!
***
Нежността е различна от грубата…
Нежността е различна от грубата
мъжка ласка, която гнети.
И напразно загръщаш в шубата
мойто рамо обнажено ти.
И напразно изричаш покорните
думи, дето любов не звучи.
Как добре познавам упорните
и несити очи!
***
Очите ми молят пощада…
Очите ми молят пощада.
И как да мълча, научи ме,
когато в слуха ми попада
звънливото негово име?
Вървя край зелена морава
по път, върху талпи проправен.
И вятър над мене повява,
по пролетно свеж и неравен.
Сърцето ми смътно дочува,
че вест отдалеч е донесъл.
Аз зная, че той съществува,
че той е безгрижен и весел.
Снимка: 24smi.org
