Цветница е един от най-големите християнски празници, денят в който Христос тържествено влязъл в Йерусалим преди еврейската Пасха. Празнува се както в православната, така и в католическата и протестантската църква. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.
Според новозаветните евангелия, Христос пристига в Йерусалим, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. Славата му се носела пред него откакто възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария. Народът го посреща с възгласи „Осанна!“ и хвърля в краката му палмови клонки и цветя.
Именно заради това на днешния празник в църквата се благославят цветя и върбови клонки(които заместват пламовите) и се раздават на миряните. Хората ги носят сутринта на църковната служба. Върбовите клонки се отнасят в дома за здраве и се поставят на вратата или се оставят под иконата, където трябва да останат до следващата година. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава консумацията на риба.
Цветница е и най-многолюдният имен ден в България.Празнуват едноименните Върбан, Цветан, Цвета, Цветанка, Цвятко, Цветелина, както и всички, които носят имена на цветя, растения и на дървета – Явор, Ясен, Калина.
На Цветница се изпълнява и народния обичай „кумичене”. Момите, които са били лазарки в събота (на Лазаровден) отиват до близката река, като носят китки цветя, венчета от върбови клонки, или обредно колаче, наричано „кукла”. Вече на реката всяко момиче пускат по течението на водата своя знак и момата, чието венче или колаче излезе най-напред, бива провъзгласена за „кумица”. Това означава, че тя вече е кръстница на лазарките и отсега нататък тя ще бъде много почитана и уважавана. Приема се, че след като една девойка лазарува, тя вече е готова са се омъжи.
