Десетки малки лазарки тръгнаха рано-рано, при изгрев слънце, за да се пречистят в храма. После зарадваха с красотата и песните си много домакини в общинския център Струмяни и в село Микрево.
Навсякъде красавиците наричаха годината да е благодатна, здрава и щастлива за всички хора в общината. Те влизаха в домовете, като най-напред са „поялиците”, които пеят, след тях – „шеталиците”, които играят. Лазарките пееха песни за всеки член от семейството – първото изпълнение е за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играха с кърпите – кланячи.
После пяха за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. Тръгваха си с дарове от всеки стопанин.
Накрая изпълниха и последния лазарски обичай – “кумиченето”. Преди обяд всички лазарки се отправиха към реката. Всяка носеше със себе си върбово венче, подредиха се една до друга край реката и едновременно пуснаха венчетата във водата.
