Хората в Северозапада са по-бедни и от най-бедните румънци. За 10 години покупателната способност на населението в петте области – Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч се е повишила едва с 2 на сто, а в най-бедния регион на Румъния – Североизточния с 9%. Анализът е на Института за пазарна икономика и е направен за времето от 1 януари 2007 до 31 декември 2016 – десетте години членство на страната ни в ЕС. Специалистите измерват брутният вътрешен продукт на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност.
И ако за Северозапада повишението е с нищожните 2 %, то за Югозападна България, където попада и София, е 11 на сто, при средно за страната 9%. Брутният вътрешен продукт в Северозапада се покачва от 27 на 29 на сто от средното за Европейския съюз. През 2007 г. най-бедният румънски регион – Североизточният, е имал еднакво развитие с нашия. До 2016 г. там е отбелязано увеличение от 27 на 36 процента от средното за Европейския съюз равнище. За същия период повишението в Югозападна България е от 67 на 78 %, а средната стойност за страната нараства от 40 на 49 на сто.
Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности, показват данните на института.
Различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от общността са значителни, сочат анализите на Евростат. За времето 2007-2016 г. ножицата се отваря в 12 държави, включително и в България. В други девет обаче се притваря. България и Гърция са единствените, в които най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за Евросъюза. Само Унгария успява да постигне минимално сближаване в степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си. В Чехия и Словакия най-бедният регион остава без промяна, а най-богатият върви напред.
