Евангелското събитие – възкръсването на Лазар, приятелят на Исус Христос от Витания, олицетворява вечната човешка мечта за безсмъртие. Но народът свързва този ден с възкръсването на природата, на стопанския живот, с мечтата си за щастие и дълъг живот.
В Северозапада този ден се празнува като ден на нивите, горите и пасищата. На него мъжете излизали в полето, обикаляли нивите, оглеждали синурите и поникналото жито. Чистели камъните и коренищата. Най-вdжният ритуал от този празник е лазаруването, в което участват само моми и замомяващи се момичета. Той е аналог на Коледата, в която къщите за благословия обикалят само младите мъже. Някога момата можела само един път да лазарува, на днес не е така. Може да се включи всяка година в групата на лазарките, ако още не е омъжена. Ако не е лазарувала, тя не е могла да се омъжи.
Народът е създал богато лазарско творчество. Песните са за всяка къща, в завсимост от стопаните и. „Мома бяга, лудо гони” се пее в къща, където има мома за женене. В къща с млада невеста се пее „Що си рано ранила, дали чакаш лазарки, двори да ги пометат? Метени са дворове”, продължава песента. В богаташките домове лазарките пеели „Където сме минали, родило се, преродило…” Повечето от песните завършват с добри пожелания „Колко шума в гората, толкова здраве в тая къща…”.
Често пъти в двора на стопнина се завъртало бавно хоро. На него се хващали и домакините. Накрая те дарявали лазарките – на село с пресни яйца, които да си боядисат за Великден, орехи, ябълки, сушени плодове. В градовете днес лазарките получават лакомства и монети от по 1 и 2 лв.
Лазаров ден или Лазарица е първият пролетен празник и затова носи много радост, настроение и надежди. От този ден природата възкръсва за нов живот като библейското лазарово възкресение. Следва го Цветница, след който започва подготовката за най-големия християнски празник Великден.
