Паметна плоча в чест на дейците на горянското движение бе открита в симитлийското село Сенокос. Паметният знак ще напомня на жителите на община Симитли за горяните.
Имената на Герасим Тодоров, Петър Гърков, Асен Михайлов, Найден Михайлов, Фердинанд Спасов, Иван Янушев, отец Стефан Камбитов /б.а.-родственик на кмета на Благоевград – Атанас Камбитов/ и Иван Врънков са изписани на плочата, открита от заместник областния управител Иван Стоянов.
Из горите на Пирин излизат горяни от Влахи, Ощава, Горна Градешница, Гара Пирин /сега Кресна/, Брежани, Мечкул, Сенокос… Историята на горянското движение и горяните бе разказана от Иван Стоянов, а десетки поддръжници на движението бяха дошли да почетат горяните. Двама свещеници отслужиха панихида, а след това – водосвет.
В района на село Сенокос са загиналите четници от „Шести Пирински отряд” на горяните в бой срещу комунистическата милиция през 1948 година. На 30 март същата година четата на Герасим Тодоров е обградена от тежко въоръжена милиция. След няколко часа неравно сражение останалите живи четници се самоубиват за да не попаднат в ръцете на комунистическите палачи. Водача на четата Герасим Тодоров, накичен с гранати, става и играейки „Тежкото македонско хоро” се самовзривява пред очите на милиционерите.
Герасим Тодоров е потомствен член на ВМРО на Иван Михайлов, каквито са и голяма част от съмишлениците му. Самата чета на Герасим Тодоров е съставена от антикомунистически настроени хора, сред които най-изявени са българските офицери Димитър Цветков и Стойно Бачийски. На 21 декември 2016 година президентът на България Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Герасим Тодоров Николов с орден „За гражданска заслуга“ I степен за защита на човешките права и свободи и за съпротива срещу тоталитарния режим.
Певческа група към читалище „Гоце Делчев“ в село Черниче изпя патриотичнии революционни песни. Цветя и венци бяха поднесени пред паметната плоча.
