Широк дебат за рекламата на лотарийни игри. В общественото обсъждане да се включат участниците на пазара на реклама, за да обсъдят заедно с депутатите необходимостта от промяна на настоящата регулаторна рамка в областта на хазартните игри. За това настояват от Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Изпълнителният директор на БАКА Николай Караджов изпрати становище до шефката на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, до председателя на комисията по култура в НС Вежди Рашидов и до депутата Христиан Митев, вносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
В писмото Караджов обяснява, че ръководената от него асоциация е готова да предостави за дебата специалисти с богат опит, които да помогнат за намирането на онази конструкция, която максимално добре да защити обществения интерес.
В становището на БАКА се посочват редица недобре обмислени текстове в законопроекта на Христиан Митев и група депутати.
Експертите са открили в Законопроекта за хазарта и мотивите към него разминаване между изразената от вносителя законодателна уредба и посочените мотиви. Ето какво обясняват от БАКА:
"Според предложения нов текст на разпоредбата на т. 23а от ДР „непряката реклама на хазартни игри е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която включва и наименование на хазартна игра, или търговската марка на организатор на хазартна игра и/или дейност, върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарт“.
Според Закона за радиото и телевизията обаче търговско съобщение е родово понятие за всеки вид реклама, като рекламата (пряката) и спонсорството (непряка реклама) са форми на търговско съобщение, т.е. те се отнасят като видове към родовото понятие.
Посоченото по-горе противоречие изглежда терминологично, но след като предложеният текст стане законов и ще следва да се прилага, ще доведе до пълна и абсолютна забрана за реклама на хазартни игри, а това е в очевиден дисонанс с посоченото в мотивите твърдение: „за да не се стига до пълна забрана на допустимата реклама на хазартни дейности, което не е в обществен интерес (напр. спонсорско изписване името на фирмата върху спортни фланелки, пана, преграждения и други плоскости по време на спортни и културни мероприятия и др.), законопроектът въвежда забрана само за тази реклама, която се отнася до продукти и стоки, които не са свързани с хазарта, но съдържат послания, съобщения или препоръки, в които пряко или косвено се използва името на фирмата-организатор на хазартната игра, или наименованието на играта“.
В тази връзка, добавянето на думите „и непряка“ в ал. 1 на чл. 10 на Закона за хазарта не само би довело до невъзможност хазартните оператори да рекламират в медии и да бъдат спонсори на спортни клубове, събития и културни прояви, което според самите вносители на законопроекта не би било в обществен интерес, но и ще бъде в пряка колизия с текстове от Закона за хазарта, които продължават своето действие, а именно – чл.10, ал.2, т.1, т.2 и т.4, както и чл.10, ал.5 и свързаните с тези текстове административнонаказателни разпоредби в Закона за хазарта – от една страна законът ще забранява пряката и непряката реклама, а от друга страна ще се допуска обявяването на наименованията на игрите, търговската марка на организатора и тегленията на тиражите.
С оглед на гореизложеното предлагаме предвидените промени в ал. 1 на чл. 10 от Закона за хазарта за отпаднат, а волята на вносителите за ограничаване на рекламата на хазарт сред малолетни и непълнолетни да се постигне чрез добавяне на текст в Закона за здравето по модела на чл.55, ал.3 от Закона за здравето.
На следващо място, една от важните цели, които си поставя Законопроектът за хазарта №854-01-40/11.05.2018 и която е посочена в мотивите, съществува и в настоящия Закон за хазарта. Пряката реклама на хазартни игри според дефиницията в т.23 на ДР на Закона за хазарта представлява „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби“, което по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за хазарта е забранено. С други думи, основният проблем е в правоприлагането и липсата на достатъчно ефективни механизми съществуващото ограничение да бъде приложено към нарушителите на забраната. А предложеният законопроект също не създава законови гаранции, че ограниченията в областта на рекламата на хазартната дейност ще доведат до ефективното им прилагане".
Според експертите на БАКА освен това мотивите към Законопроектът за хазарта в този им вид не обосновават защо следва да бъдат отменени съществуващи законови текстове за ограничена реклама на хазартната дейност и за саморегулацията в областта на рекламата. "В общата правна европейска рамка изпълнението на Стратегията за по-добра регулация става все по-актуално в работата на Европейската комисия и на националните регулатори в страните-членки. Това позиционира само- и ко-регулацията като важен елемент от общата по-добра регулация в Европа. За целта се предвижда, когато се обсъждат възможни решения за изпълнение на политиките в една или друга обществена сфера, да се прилагат както регулаторни, така и добре конструирани не-регулаторни механизми. Настоящата редакция на чл.10, ал.6 на Закона за хазарта е израз на модела на ко-регулация в рекламата, който бе въведен още през 2010 г. – в процеса на транспониране на Директивата за аудио-визуални медийни услуги (ДАВМУ) в Закона за радио и телевизия (чл. 73 и чл.126г). Този модел показа положителни практически резултати и разширяването му в специалните закони, какъвто е Законът за хазарта, осигурява разширяване на обхвата на приложение на общоприетите етични правила не само в електронните медии, но и във всички останали канали на комуникация, като външна реклама, печат, интернет и пр.", казват още от БАКА.
Оттам напомнят, че саморегулацията не измества волята на законодателя, а дава допълнително ниво на защита на потребителите от потенциално вредно съдържание в рекламата и търговската комуникация. Практиката в Европа показва, че саморегулацията се развива най-добре там, където законът й отрежда съответната роля.
"По наше мнение, в законодателен план в процеса на обсъждане на промените в Закона за хазарта следва не да се отменя разпоредбата на чл.10, ал.6, а да се предвидят законови санкции за неприлагането й", казват още от БАКА и призовават властта да организира дебат по темата.
