Броени дни остават до началото на едно от най-големите събития от културния календар на община Котел. Градът е в трескава подготовка за Фестивала на Етносите, багрите и Котленския килим, който ще се проведе от 22 до 24 юни в парк "Изворите". Коя ще бъде най-голямата атракция на празника? Колко посетители се очаква да пристигнат за атрактивното събитие? Какво е характерното за Котленския килим и колко време отнема изработката му? Как Котел успява да съхрани българщината през годините? Отговорите на тези и още въпроси научихме от Коста Каранашев – кмет на община Котел.
– Г-н Каранашев, коя ще бъде най-голямата атракция на Фестивала на Етносите, багрите и Котленския килим?
– Три дни Котел ще бъде под знака на българския фолклор и традиции. Идеята на Фестивала на Етносите, багрите и котленския килим е да покажем, че трите етноса, които се намират в община Котел и които са един етнически модел за цяла България живеят в мир и хармония помежду си. Затова правим импровизирани "Села на етносите", в които български, турски, каракачански и ромски етноси показват своите нрави, обичаи, кухня, танци, носии. С това целим да запознаем всички гости на празника с характерния бит на всеки един от тези етноси. Котленската публика ще има възможност да се наслади на изпълненията на ансамбъл "Българе", ансамбъл "Странджа", НУФИ "Филип Кутев", на много самодейни състави и на легендарната група "Диана Експрес". Погледите ще съберат и култови актьори, които ще влязат в ролята на бележити българи като Георги Раковски и кап. Георги Мамарчев. Също така по време на фестивала от цяла България в Котел ще дойдат майстори-лютиери. Те ще вземат участие в ІV-та Национална среща на лютиерите в България, която ще се проведе под надслов "Родолюбие". Жителите и гостите на града ще имат възможност да разгледат и занаятчийски базар, изложение на котленски килими, както и да наблюдават демонстрация на тъкачество и естествено багрене на вълна. За най-малките гости също сме се подготвили – образователно-познавателни и развлекателни занимания ще забавляват хлапетата в последния неделен ден.
– Колко посетители очаквате да пристигнат в Котел за празника?
– Фестивалът се провежда за трета година, като тази година е под различен надслов. Миналата година около 10 хиляди човека бяха дошли в Котел за този празник. Тъй като тази година наблегнахме повече на рекламата, смятам, че сега броят им ще бъде удвоен.
– Какво е характерното за Котленския килим? Трудоемка ли е избработката му, колко време отнема за направата на едно изделие?
– Котленските и Чипровските килими са аналогични по начин на изработка. Те възникват почти по едно и също време, цветовете и начина на тъкане са едни и същи. Разлика може да бъде открита единствено между отделните модели, в зависимост от мотивите, които са изтъкани. Това са т.нар. килими от типа "след 100 години обръщаш другото лице на килима". За направата им се използва вълнена прежда, която е обагрена с естествени багрила. Изработката е трудоемка, тъй като всичко се прави с ръчен труд, голямо внимание и старание. Това е изкуство. Както художник изразява вижданията си, усешаннията си, мирогледа си в картина, така и тъкачките показват себе си във всяка нишка. Въпреки че са следвали примера на един и същ модел, произведенията им се различават. Всичко зависи от стила на тъкане. Както гласи прословутата поетична фраза за Котел – "Град като усмивка в килим втъкана".
Тъкачеството е начин да разкриеш себе си, настроението, духовността на българина в едно произведение. Затова Котленските килими са толкова ценни и истински – защото са свързани с духовността и бита на нацията ни.
– Как Котел успява да съхрани българщината през годините?
– Отговорът за мен винаги е бил необясним, защото в един такъв малък град да бъдат родени толкова личности, които да дадат половината от националното възраждане и просвета на България, е феноменално. Мисля че всичко се държи на тази будност, които са имали и имат котленските семейства. Котленските деца са възпитани да бъдат едни непримирими, вечно търсещи хора. Те са богатство за цяла България. Ако 100 човека в България работят по един проблем, идва един котленец и го решава. Градът се е ползвал с такова име, тук живеят истински българи, които дават принос България да изглежда по подходящия начин като член на ЕС.
– А будни ли са младите котленци?
– Правим всичко възможно да ги държим будни и да ги събуждаме. Защото живеем във време, в което има пълна деградация на всички морални ценности. Вярвам, че във всеки човек живее един заряд – въпросът е да го отключиш и да му дадеш посока, по която да се развива. Именно правенето на такива некомерсиални фестивали, за да запалиш пламъчето в душата на всеки един от тези млади хора е начинът, по който да моделираме тяхното съзнание и да възстановим това, което е пропуснато във възпитанието и образованието. Когато види, усети и чуе народни песни и танци – всеки българин реагира. Да накараш младеж и неговата любима да облекат носии, да не могат да се разпознаят, защото изглеждат по различен начин – това ги кара да се чувстват истински. Живеем в много фалшив свят и всяко докосване до истинското действа като удар от ток. Такова събуждане е целта на мероприятията, които провеждаме.
– Как се развива Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев"? Има ли желаещи да се обучават в него?
– Училището "Филип Кутев" е емблема на Котел. В него работят големи специалисти, които обучават децата по изключително прецизен и качествен начин. Материалната база също е много добра. Имено в такива възрожденски градове е мястото на такива училища. Защото те са един своеобразен колорит и едно огнище, което създава хора, които са полезни на държавата.
– Какви други фестивали са включени в културния календар на общината до края на 2018 г.?
– През лятото в Котел провеждаме три фестивала. Разпределили сме ги през юни, юли и август. Като през последния летен месец се състои големия Фестивал на народната носия в Жеравна с ансамбъл "Българе". Това е един доказан национален фестивал, емблематичен за общината. Миналата година беше посетен от около 20 хил. души. През юни е Фестивала на Етносите, багрите и Котленския килим, а през юли – Рокерски фестивал в местността "Сайганица", село Киплово. През зимата завършваме с Коледен фестивал, на който събираме всички деца до 5-6 годишна възраст от цялата община. Програма е много богата – играят се постановки на Кукления театър в Сливен, артисти на кокили, огнено шоу и др.
– С какво Котел привлича туристи?
– При нас идват туристи от цяла Бълария заради прекрасния ни парк, многото музеи – (Природонаучният музей в Котел е най-големият на Балканите), Пантеона на Георги Раковски, възрожденските къщи, обзаведени в стила на XVII – XVII век, котленските килими и невероятната природа. В общината е много добре развит пещерният туризъм, има множество атрактивни туристически маршрути с китки екопътеки. Тук се намира и т.нар. "туристически триъгълник", който е уникален за България – Котел-Жеравна-Медвен. Сега работим по второто по запазеност Римско кале на Балканите, което се намира в село Кипилово. Нашата цел е да създадем "четириъгълник", като включим и Кипилово.
– От какво има най-голяма нужда Котел?
– Усилията на общината са насочени предимно към инфраструктурата. Има села, в които не е полаган асфалт от десетки години. Сега правим всичко възможно да подобрим състоянието на пътищата, но имаме нужда от средства.
