Благоевградски села са на път да изпреварят някои общини по брой на населението. Поне по имената в избирателните списъци за предстоящите парламентарни избори в неделя. Прирастът не се дължи на някакъв бум на раждаемостта в тези селища. В последните години десетки заможни благоевградчани вдигнаха палати в населените места и заживяха там. Но те са като капка в морето в сравнение с хилядите македонци, които се сдобиха с постоянен адрес в различни села на община Благоевград, след като са станали и български граждани.
Рекордьор е Бело поле с над 4000 регистрирани жители на западната ни съседка. Картината обаче не е много по-различна в Рилци, Покровник, Лешко, Изгрев, Логодаж. Така под българските знамена в тези селища се оказва, че има повече македонци, отколкото нашенци. А имена като Борче, Йован, Васе, Петре, Томче, Ангелчо са по-често срещани в избирателните списъци от българските Борис, Иван, Васил, Петър, Томчо, Ангел. Има адреси, на които са регистрирани по 50, по 100 комшии от Македония. Спечелиха ли маса пари местните хора, които са направили тази услуга на македонците? Забогатяха ли от това и превърна ли се тази дейност в бизнес за тях?
„Може и да печелят някои техни сънародници, които ги водят тук, но това е нормално. Сам човек за никъде не е. Възможно е и мои съселяни да се занимават с такова нещо, но не знам. Но как да им вземеш пари? Нали и те са българи! На моя адрес – „Илинден“ №33, тази пролет регистрирах двама приятели – Гоше и Гоце от Щип. Черпиха по една ракия и това беше. Ходих и в съда, и в полицията да гарантирам за тях. Всичко е законно. Искаха ми нотариалния акт за собственост и подписах декларация, че съм съгласен да се водят в моята къща“, твърди Стефан Балтачки от село Рилци. Според него повечето му съселяни са помогнали на македонците безкористно, никой открито не им е търсил пари.
На същата улица живее и Мария Узунска, но тя е от малкото, които не са приютили македонци на адреса си. „Никой не ни е питал. Иначе няма нищо лошо в това, то държавата ги прави българи, така че никой не е виновен, задето им дава адресна регистрация”, смята тя.
От 2600 избиратели в Рилци македонците с двойно гражданство са към 1700. Ясно е, че да стават масово българи е държавна политика, категорични са местните хора. Защото това носи приходи и на държавата, и на българските общини. Много от новите им съселяни си купуват автомобили и ги регистрират у нас, тук плащат данъците им и застраховките им. Процесът обаче не секва. Макар и не с такава сила. И тази година десетки македонци са се уредили с адрес в селището.
В кабинета на кмета Живко Чукарски са документите им. В един от тях – на правосъдното минитерство, пише, че Лиляна Ангелова от Радовиш е приета за българска гражданка с указ на вицепрезидента от 4-ти октомври 2012 година.
„В това уведомително писмо се иска от нас да впишем промяната в регистъра на населението. Те могат да посочат което си искат населено място. Македонци вече си имаме достатъчно, трябва да мислим за благоустрояването на селото. Почти всички вземат личните си карти и тръгват да пътуват из Европа, за да работят там, това е голямата им цел. На някои адреси има вписани по 20-30 души, но почти никакви ги няма“, споделя кметският управник. Той твърди, че нито на миналите парламентарни избори е идвал някой македонец да гласува, нито на тези очаква това да се случи. „Те нямат никакъв интерес да го правят. Няма и партия, която да посмее да ги организира, а и в голямата си част македонците са на работа в страни от Европейския съюз. Няма как да се обърнат парламентарни избори с техните гласове, а на местните избори нямат право да гласуват. Те са с постоянен адрес тук, но с настоящ в родината си. Никой не се е заселил за постоянно при нас“, допълва Чукарски.
Разкрива и нещо трогателно, което правят възрастни жители на Македония. Пристигат чак от Охрид, от Прилеп. Някои са над 60-годишна възраст. И не искат да вземат бълагрска лична карта, за да пътуват в Европа. А заради своето българско самосъзнание.
“Я дойдат 5 души за изборите в недял, а не”, казва кметът на Бело поле Иван Стойчев. В кметството избирателните списъци са залепени върху 4 стени в целия коридор, все пак става дума за около 5000 избиратели. От тях над 4/5 са македонци с българско гражданство. Според него това създава доста работа на местната власт, защото сменят лични карти, искат различни удостоверения. Но и носи приходи в общинската хазна. „Аз преди време помогнах на моя приятел Трайчо и на сина му Васко, те са регистрирани на моя адрес – улица „Струма“ №16. Само на тях съм помогнал, от Щип са. Нямаше как да им откажа. Трябва да сме хора. Трайчо е майстор на македонска пастърмалия, нещо като нашите пици, но не са кръгли, а продълговати. Черпи ме един кашон, пълен с тях, за услугата. Но ги няма за избори, не ги и търсим, не ни трябват“, споделя казанджията в Бело поле Иван Новоселски. Македонците не се появявят често.
Понякога пощата в кметството се задръства с писма до тях, но няма кой да ги вземе. Пазят ги в кашони, за всеки случай. Ако дойдат, да си ги получат. Най-много са регистрирани на улиците „Черковна“, „Струма“ и „Ванчо Богданов“. Има адреси с над 100 комшии, но стопаните им убеждават, че не са го направили за пари. „На тези, които ги водят тук – македонци и българи, със сигурност им се плаща, всичко се заплаща. Но съселяните ми надали са взели някакви пари. Не сме такива хора, с това няма да забогатеем“, казва леля Митра.
В село Покровник от близо 1400 избиратели половината са македонци с двойно гражданство. Прави впечатление, че много от тях са с регистрации на улица „Крали Марко“, където е кметството. Служебно са „настанени“ там, тъй като до 2010 година нямаше улици, а в личните им карти пишеше само „Село Покровник“, разкрива кметът Методи Цонев. Затова сега се наложило той да се чуди как да реши казуса. Затова ползва адреси, на които има общински сгради. „Не мога да отида при хората и да ги карам насила да се съгласяват да ги пишат на техните адреси. А като дойдат за смяна на личната карта, трябва да се посочи точно къде живее, а не като преди – в село Покровник, необходимо е да се напише и улицата, и номера“, обяснява селският управник. Той е готов да се обзаложи, че не повече от 10 души от 700-те македонци ще гласуват в неделя. При условие, че са някъде в района. Убеден е, че няма кой да ги организира и да ги докара от различните краища в Македония у нас за парламентарния вот. Защото това ще струва много скъпо – хем да се плаща транспорт, хем на всеки да се даде мизата за гласа му.
„А и 50 души не обръщат парламентарни избори. Нека го разберат всички“, допълва Методи Цонев. Според местните хора е по-евтино и лесно да купиш цяла комисия, отколкото да правиш невъзможното, за да осигуриш няколко гласа повече от съседна Македония. Никой няма да се наеме да го прави. Още повече, че 90% от македонците с българско гражданство са някъде в Европа и работят. По-скоро някой може да опита да ги впише в протоколите, че все едно са гласували. Но и това е почти невъзможно да стане. В комисиите има представители на различните партии, които няма как да го допуснат, твърдят хората в Покровник.
Ще гласуват ли масово македонци с българско гражданство на парламентарните избори у нас? Ще се опита ли някой да ги организира и да контролира техния вот за определена политическа сила? Няма нужда от догадки и предположения. Защото точните отговори на тези въпроси ще станат ясни само след два дни…
