Желязната църква е паметник от изключително важно значение за българите в Турция и за България. Строителството й е започнало през 1891 г. с позволението на султан Абдулхамид Втори. Използвани са 500 тона стомана, като частите са изливани във Виена и транспортирани през Дунав по вода до Истанбул. През 1898 г. църквата е отворена със зрелищна церемония, за да покаже пробуждането на българското културно и религиозно съзнание.
Храмът е единственият в света, построен от желязо. С годините обаче водата сериозно е подкопала основите му и железните колони са обхванати от ръжда и корозия. Това се оказва най-сложното и тежко изпитание пред архитектите и реставраторите.
„Когато преди няколко години започнахме с реставрацията, просто не знаехме откъде да тръгнем. Църквата беше в такова състояние, че буквално беше застрашена от разрушаване“, обяснява Халюк Йозгюдер, реставратор.
Цяло чудо е, че камбанарията е оцеляла, казва ръководителят на архитектурния проект Фикрие Булунмаз. Тя е специалист с 40-годишен опит и е сред реставраторите и на византийския храм „Св. София” в Истанбул, на музея на дервишите „Галата Мевлеви Хане“ и други знакови обекти.
Реставрацията е отнела 7 години. За да съхранят автентичния облик на храма, над 40 специалисти са възстановявали всичко в него парче по парче. Тази година „Свети Стефан“ чества 120 години от създаването си.
