Г-н Минчев, изненадват ли ви някои от резултатите на партиите по региони? Във Варна, например, където имаше много протести, управляващите от ГЕРБ пак са първа политическа сила, на какво се дължи това?
Анализът на регионалните резултати не се различава от този на националните, тоест той трябва да бъде подробен и фактологичен. Всеки район си е специфичен, но в него действат и общите процеси. Това, че във Варна е имало силни протести на част от хората не означава, че друга част от хората не са останали привърженици на ГЕРБ, особено като се има предвид, че във Варна за БСП никога не се е гласувало. А, да не говорим, че техният лидер в града беше последствен и така нататък. В другия морски град Бургас, пък няма никакво съмнение, каква е причината, ГЕРБ да е първа сила, тъй като кметът от ГЕРБ беше феноменално успешен. За други региони също си има специфика, която трябва да бъде отделно разгледана. По принцип, в големите градове хората се интересуват повече от националните нагласи, а в по-малките градове и селата действат по-силно местните нагласи.
Значи, не може да се каже, че когато едни кмет е успешен, партията му задължително печели в неговата община?
Политическата обстановка и нагласите на хората, които важат в национален мащаб, важат и за всеки регион. Но практически, всеки регион си има своя собствена специфика, има си и собствена динамика. Примерно, в края на 90-те години в Северозападна България, която винаги е гласувала в червено, бяха подавани най-много бюлетини за СДС, защото тези напълно червени райони бяха станали свидетели на пълния провал на БСП във властта и се бяха обърнали в най-голяма степен. Така, когато се преценяват резултатите, трябва да се прави регион по регион, не може да се направи някакъв общ извод.
Смятате ли, че анализите на нагласите в местните общности ще играят все по-голяма роля в следващите избори?
В стандартите на българската политика, отскоро се правят такива регионални социологически сондажи и анализи. Отскоро партиите започнаха да вземат предвид регионалната специфика, но мисля че това все повече ще се отчита и ще се изследва по-детайлно. Основните партии вече го правят, защото по друг начин не е възможно да се спечелят избори. Като отидеш в един град или село, очевидно трябва да говориш за проблемите, които има там. Националните проблеми звучат на хората по места малко далечно.
Г-н Минчев, имат ли нашите политици коалиционна култура, която ще им помогне да излязат от сегашната патова ситуация?
Ако червените и ДПС правят 121 депутата, нещо което не беше много сигурно, поне до скоро, ще бъде много трудно създаването на коалиция, защото трябва да привлекат и Атака. Не че Волен Сидеров ще има нещо против, но по този начин, отивайки в открита коалиция с ДПС – всички маски падат, а идват и други избори. В този смисъл, сигурно ще направят отново някакъв фокус от типа на програмно правителство с гъвкава подкрепа, с едно-друго, някакъв нов вариант на онзи бандитизъм, наречен Тройна коалиция.
А какви са шансовете на ГЕРБ да сформира правителство?
На този етап не виждам някакви особени шансове, защото, за да направи ГЕРБ правителство, трябва да се събере или с Атака, или с ДПС. С Атака би било малко по-лесно, но в конкретната ситуация Волен Сидеров заложи много на социалдемагогска програма за 1000 лева заплата, 500 лева пенсия и т.н., нещо което, мисля, че ГЕРБ не може да приеме, а пък Сидеров не може с лека ръка да отхвърли. Много ще е трудно. Що се отнася до коалицията с ДПС, тя не е възможна като открита коалиция, трябва да бъде някаква скрита форма, но пък не виждам защо ДПС би тръгнало на подобна стъпка, след като могат съвсем спокойно да си управляват с БСП.
Реален ли е сценарият „избори до дупка”?
„Избори до дупка” не е реален сценарий, това е реално следствие, защото икономическата ситуация у нас е много тежка и ще се влошава още повече след лятото. Всяко правителство ще бъде много нестабилно. И последно, но не и по значение, протестите ще продължат.
