Тракийски кораб ще бъде построен на брега на язовира край Казанлък до древния Севтополис. Кармата и носът на кораба ще краси водната птица от шлема на СЕВТ III. Плавателният съд ще е пригоден едновеременно за морско и речно плаване. Това заяви днес пред журналисти Атанас Димитров, ръководител на проекта.
Основният етап по проекта е вече преминат. Приключило е проучването за точния вид на кораба по артефактите запазени от XI в. пр. н. е. Експерименталните археолози ще се опрат изцяло на образите от фреската в Мединет Хабу. В гробницата на Рамзес III в Долината на царете в Египет е отразена победата на фараона над коалицията от морските народи, сред които археолозите доказват, че единият от корабите е тракийски кораб на одрисите – племето, на което след 7-8 века ще стане цар Севт III.
Отново на база тази фреска ще бъдат реконструирани и бойните атрибути на гребците-войни на нашия птицеглав кораб, който засега е с работно име „Одрис“ – по името на родоначалника на народа на далеч по-късния Севтополис. Шлемовете са с рога и биволски уши (образ, който откриваме и в купола на Казанлъшката гробница), а войните ще бъдат въоръжени с две копия – интерсен от археологическа гледна точка елемент.
За самото строителство на кораба, също се е достигнало до напреднал етап, обясни Димитров, който е и режисьор и автор на бъдещото първо българско ТВ Риалити „Траките“. Поредицата започва от 15 септември по БНТ като част от “Terra Incognita / Непозната земя” и с участието на студенти по археология от български и чуждестранни университети ще показва как се изработва кораба, включително и как се лее метала, как се правят сечивата, как се хранят майсторите, войниците, как ловят риба и пр.
Материалът за кораба също е уточнен – дъб от общинския горски фонд, който вместо за печките на казанлъчани ще бъде предназначен за кораба.
Корабът Одрис, ще бъде малко по-голям и по-тежък от Резос – първия изработен от „Археосвят“ по метода на експерименталната археология, който сега е атракция край бреговете на Каварна в Черно море. Нашият кораб ще бъде дълъг близо 19 метра и тежък близо 10 тона, като ще бъде и птицеглав, за разлика от Резос.
Всичко в Одрис ще бъде направено по начина, по който са го правили траките – с дървени сглобки, дървени дюбели, а киловата част, дъбът за която е вече приготвен, ще се дълбае с бронзови брадви. Тук, обаче, археолозите-експериментатори възнамеряват да приложат технологии и материали пренасящи в тракийската и египетска технология на корабостроене. Като едновременно ползване на битум (петролен продукт) и борова смола и включване на някои елементи от акация в кораба Одрис. Повод е освен фреската доказваща как тракийските бойци след Троянската война са нашествали из средиземноморието, вкл. и срещу цивилизацията в устието на Нил, но и хипотезта, че при тази активна търговия и война между морските народи на траките им се налагало да ремонтират корабите си и край Нил, където няма дъб, а се ползвала чудесната за кораби египетска акация.
Веслата вероятно ще бъдат от смърч, защото е много по-леко от дъба дърво. Те ще са около 10-12 от едната страна. На мачтата ще бъде реконструирано „гнездото“ – плетен кош за наблюдателница. А платното ще бъде изтъкано по всяка вероятност също на ръка, отново от естествените и доказано археологически отглеждани от одрисите лен или памук.
Догодина в началото на лятото, реконструкцията на кораба по метода на екперименталната археология ще бъде вече разположена на открито край бреговете на язовир „Копринка“ и ще бъде ежедневна атракция за туристите. Когато корабът бъде завършен, той ще бъде освен плаващ атракцион и напълно годен за плаване в река и море, абсолютно истински, не бутафорен, при това автентично реконструиран тракийски кораб, уверява Атанас Димитров.
Източник и снимки: kazanlak.com
