Село Горни Лом, скътано в дебрите на Западна Стара планина под връх Миджур, освен природни красоти, има и уникална забележителност – къща на занаятите. Тя се намира в центъра на селото и съхранява традициите на местните занаяти, много от които живи и до днес. В миналото основен поминък на жителите му е било дървообработването. За цяла България в него са изработавли вили за събиране на сено, кошници от леска и върба, изпълнявали ролята на палети при прибиране на продукцията. Във всяка къща е имало копанар, който изработвал изделия за бита от дърво. Почти цялата посуда е била дървена. В къщата на занаятите сега могат да се видят тези изделия, но и инструментите, с които са изработвани. В къщата често се организират изложби, в които участват останалите живи копанари. Те показват своята най-нова продукция, а част от нея оставят в експозицията.
В къщата на занаятите е уредена и етнографска сбирка. В нея може да се види облеклото на местните – характерните за района бели мъжки дрехи – беневреци, късо дорамче, везана риза. Жените носели черни сукмани с диколтета с шевици, кенарени ризи с дантели на ръкавите и в долната част, тъкани престилки. Сбирката допълват и изделия за бита, с които и до днес си служат в старите къщи на селото.
Само на 2 – 3 км от Горни Лом в село Долни Лом се намира друга етнографска сбирка. И тя представя облеклото на местните преди години, покъщнината, посудата. Всички те са дарени от днешните жители на селото. Когато човек ги разгледа, вижда разликите в носиите, шевиците, битовите вещи. Всяка си има свои цветови съчетения, характерна естетика. Налага се убеждението, че въпреки голямата близост между двете села, свързани от река Лом, в бита им има и много различия.








