Политиците не спазват елементарни принципи на етикета в общуването, а речта им става все по-агресивна. Заключението се посочва в изследване на Софийския университет и Центъра за анализ на политическата реч.
Речта на българските политици надхвърли сериозно границите на доброто общуване, констатира Владимир Миланов, преподавател по български език и литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
“Наблюдавахме истинско незачитане на словото. Истинско неумение да се изслушва събеседникът, което в крайна сметка остави усещането, че всички политици говорят в тона на агресията и в тона на обидата”, обобщи Миланов, цитиран от БНР.
Изобилието от уличен език в политическото говорене го обезценява. „На този език ние можем да говорим с приятелите си, но не можем да говорим така на високи, официални, европейски форуми.“, казва Миланов.
В публичното пространство не трябва да присъстват и диалекти, отбеляза той, давайки примери: “Дипутати, мобилни опиратори, сльед осимдисет и дивета година, да излези, парити.”
Голяма част от политиците имат проблеми с употребата на пълен член. Според изводите на изследването, 38% от политиците ни не могат да произнесат коректно думата “министър-председател”, когато тя е членувана. “Вместо коректното “министър-председателяът”, ще чуем “министър председателъ”. Това са все пак норми, които и учителите изискват от децата в средното училище”, коментира експертът.
“Когато преподаваме ятовия преглас, неслучайно казваме, че само през речта на трима министър-председатели можем да го обобщим”, каза д-р Владимир Миланов: “Първо, през речта на Симеон Сакскобургготски, който върна западнодиалектното “вервайте ми”, след това през речта на Сергей Станишев, който непрекъснато говореше за “голямите” успехи на българското правителство, след това през речта на Бойко Борисов, който отново върна западнодиалектния изговор от типа “беха”, “се смеха”, “щеха”, “да говорат”.
