Публичните инвестиции в обекти ще продължават да играят ключова роля в строителния бранш. След пика на строителството през 2015 г. имаше известно забавяне на темповете 2016 – 2017. Инвестициите в инфраструктура ще продължават и през 2018 г. със средства от националния бюджет и от оперативните програми. Това коментира днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при участието си в Седмия дискусионен форум „Строителството през 2018 г. – възможности и перспективи“.
По думите на министъра браншът трябва да се готви за по-кардинални промени, тъй като грантовото финансиране ще отстъпва по-съществено място на фондовете и ще се комбинира все повече с тях. Той отбеляза, че по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. ще бъде предоставен ресурс от 370 млн. лв. за функционирането на три фонда за градско развитие – за Северна България, за Южна България и за София, които ще предоставят нисколихвени кредити на общините и бизнеса за реализиране на проекти на принципа на публично-частното партньорство.
2018 г. ще е решаваща за строителството на АМ „Струма“, подчерта регионалният министър и допълни, че тя трябва да бъде завършена в пълнота през 2023 година. През октомври се очаква решението по ОВОС за участъка през Кресненското дефиле, а в средата на 2019 г. трябва да има избран строител и издадено разрешение за строеж, за да стартират дейностите по него.
Ако Оценката по въздействие върху околната среда докаже, че т.нар. Полуизточен вариант на трасе е най-подходящ, участъкът ще бъде разделен на три подучастъка с трима отделни изпълнители. Самото строителство е изключително тежко и ще е голямо предизвикателство за бранша, обърна внимание регионалният министър и отбеляза, че при рехабилитацията на Е-79 ще се извършат всички предписани от ОВОС дейности.
Проектът включва тежки предизвикателства за строителите, каза още министърът и обясни, че част от виадуктите ще са по-високи от този при с. Бебреш на АМ „Хемус“ с височина над 100-120 м. Тази част от АМ „Струма“ ще бъде зрелостен изпит за българския строителен бранш, коментира още Нанков. Той съобщи, че през следващата година трябва да се реализира и съществен напредък по останалата част от АМ „Струма“, която е в етап на строителство, като тунел „Железница“ ще е най-дългият изграждан в България с дължина от 2 км.
Приоритет за правителството е и завършването на АМ „Хемус“, каза още министърът. Той информира, че през 2018 г. реално ще се изпълняват строителни дейности по 9,3 км от магистралата в участъка между Ябланица и Боаза. Избран е изпълнителят и за 16,2-километровия участък Белокопитово – Буховци, като се очаква да изтече срокът за обжалване на процедурата, за да се сключи договор. В началото на 2018 г. ще бъде обявена процедура за изпълнител на други 50 км. Така през 2018 г. в процес на изпълнение ще бъдат 75 км от магистралата.
Очакваме тръжната процедура за избор на изпълнител на тол системата да приключи до края на годината и разчитаме тя да заработи до края на 2018 г. Приходът от нея ще даде значителен ресурс за строителния сектор. Очакваните постъпления ще са достатъчни за реализирането на АМ „Хемус“, Русе- Бяла, за която се подготвя обществена поръчка за избор на изпълнител, и Видин -Ботевград, коментира Нанков.
Той обърна внимание, че рехабилитацията на пътища втори и трети клас е изключително важна и затова значителна част от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ ще бъде насочена в тази посока. Допълнително, 380 млн. лв. по линия на ОП „Региони в растеж“ също ще бъдат вложени в рехабилитацията на републикански пътища.
Ще се търси финансиране за довършване на околовръстния път на София, обяви министърът и посочи, че Столична община, със съдействието на АПИ, е напреднала с всички процедури. С приключването им през 2018 г. съм убеден, че има реален шанс работата по него да започне, допълни той.
Разполагаме с 40 млн. лв. от Механизма за свързване на Европа за магистралата София – Калотина, която ще се изпълнява на две отсечки. Останалата част от средствата ще бъдат от националния бюджет, обяви министърът.
Според него 2018 г. ще бъде динамична по отношение на водния сектор, където ВиК операторите ще бъдат бенефициенти съобразно новия модел за финансиране на отрасъла. През следващата година ще започне възлагането и реалното изпълнение на проекти в 15 консолидирани територии за почти 1,5 млрд. лв., информира Николай Нанков.
С добри темпове е физическото и финансовото изпълнение на ОП „Региони в растеж“, отчете той и допълни, че очаква строителният бранш да реализира успешно и с необходимото качество редица проекти, които ще се изпълняват с финансиране от програмата за обновяване на образователната инфраструктура и градската среда, както и за повишаването на енергийната ефективност в периферни райони.
Над 700 са въведените в експлоатация многофамилни жилищни сгради по Националната програма за енергийна ефективност. По 600 сгради се работи, а 700 очакват довършване. Това ще е една от основните бюджетни програми за строителния бранш през 2018 г., подчерта министърът.
Над 11 млн. кв. м и над 140 хил. жилища ще бъдат обновени в рамките на програмата, а над 340 хил. обитатели ще бъдат облагодетелствани, обяви заместник-министър Малина Крумова. Тя отчете, че програмата ще допринесе за подобряване на екологията с очакваното спестяване на над 319 килотона въглероден двуокис в резултат от очакваното енергопотребление в жилищата. В момента се отчита, че домакинствата са спестили средно 30% от разходите си за отопление спрямо предишния отоплителен сезон.
Убедени сме, че трябва да продължим програмата в посока обновяване на жилищните сгради, резултатите са големи. За нас е важно тази програма да бъде поставена в контекста на цялостната жилищна стратегия, която сега се разработва и ще представи стратегия и мерки, които са не само финансови, но и законодателни, структурни и функционални за подобряване на жилищния фонд в страната, заяви Крумова. Трябва да има дългосрочна визия и разширен обхват на мерките, като трябва да бъдат премислени конструктивните мерки, подчерта тя.
Вече стартира изпълнението на над 200 проекта по петте програми за териториално сътрудничество, в които участваме със съседните ни страни в този програмен период, информира заместник-министър Деница Николова по време на форума. Вече сме вложили над 50% от разполагаемия ресурс от общо 470 млн. евро, подпомагаме и развиваме инфраструктурата. Предстои да бъде обявен оставащият ресурс по програмите с Турция, Сърбия и Македония, на които Министерството на регионалното развитие и благоустройството е управляващ орган, съобщи тя.
През тази година ще започнат проекти и ще стартира реализацията на инфраструктурните обекти по съвместните програми с Румъния и Гърция. Очакваме в края на тази година или началото на следващата да се обяви възможността за финансиране на малки и средни предприятия, обяви заместник-министърът.
Към настоящия момент имаме договорени над 61% и разплатени над 20% от общия ресурс по ОП „Региони в растеж“, информира тя. Фокус за следващата година е Министерството на здравеопазването като бенефициент да кандидатства за реформиране на спешната помощ, изграждане и модернизиране на спешни центрове в страната, коментира Деница Николова.
Търсим възможности за намаляване дисбаланса в различните региони в страната, чрез различните инициативи, които ще стартира МРРБ. Разработена е Целенасочена програма, която да подпомага изоставащите региони. Подкрепена е от НС и се очаква да се осигури бюджет в следващата година, основно за слаборазвити райони, като ще стартира в Северозападния район, обяви заместник-министърът. С общ бюджет от над 1,3 млрд. лв. ще започнем с реализирането на по-специфични мерки за подкрепа образованието в тези райони, квалификация на работна ръка и подкрепа за безработни, за да се стимулира икономиката в тях.
В хода на реализиране на регионалната политика отчетохме и недостатъци, които ще опитаме да преодолеем. В последните 10 години регионална политика не се провеждаше. Сега трябва да обърнем този процес. Имаме над 370 стратегически документа за регионално развитие, които не могат да бъдат ефективни. В следващата година година ще стартираме немалко дебати и дискусии в тази посока, заяви Деница Николова.
В хода на бъдещата кохезионна политика трябва да се провокират и стимулират партньорствата, когато става въпрос за регионална политика. Регионалните съвети ще играят по-голяма роля за формиране на политиката за изпълнение на проектите. Ще стартираме дискусии и за промяна на стратегически райони, за да съответстват на изискванията, коментира тя.
