Д-р Димитър Стефанов е кмет на Тутракан от 2011 г. Роден е на 4 май 1965 г. в град Исперих. През 1991 г. завършва специалност „Ветеринарна медицина“ във ВИЗВМ, Стара Загора. Има професионален опит като ветеринарен лекар във ВМЦ Силистра (1991-1994) и РВМС Силистра (2006-2010). Бивш управител на ЕТ „Кандида“ (1994-2006). С него разговаряхме за инфраструктурата в общината, за туриситическия и инвеститорски интерес и конкурса "Кмет на година".
– Г-н Стефанов, община Тутракан спечели приза "Кмет на месеца" за септември на тема "Кулинарна дестинация". Защо според вас гражданите ви избраха за победител?
– Не съм я заслужил аз, заслужиха я жителите на община Тутракан. Защото всъщност всички кулинарни вкусотии се приготвят именно от жителите на общината. Мога да кажа, че Празника на кайсията не е единствения кулинарен празник. Освен него ние имаме "Огнения Дунав", по време, на който се приготвя на най-вкусна рибена чорба и рибно барбекю. Отделно всяка година в село Нова Черна се правят много вкусотии от царевично брашно на Фестивала на мамалигата. И не на последно място на Никулден заедно със самия празник, който Тутракан като крайдунаевски град чества Деня на Св.Никола, има голям конкурс за най-вкусно приготвен дунавски шаран. Така че спечелването на приза "Кмет на месеца" за "Кулинарна дестинация" е едно признание към самите жители затова, че се включват в нашите инициативи и затова, че наистина са кулинари в истинския смисъл на думата.
– Освен с кулинарните фестивали, с какво Тутракан привлича туристи?
-Тутракан привлича туристи и с много мероприятия. Един от тях е единствния по рода си поход на четата на Таню Войвода, който се провежда от 29 май до 2 юни. Това е едно събитие, което в последните 5,6 години стана много популярно. От брега от село Пожарово тръгват 350 деца облечени като четници и стигат до село Герчан, където е ловното място на воеводата. Друго атрактивно събитие е Джулай морнинг- единственият такъв празник в света. Тази година бяха около 5,6 хиляди любители на рок музиката и празника. След това е фестивала на Огнения Дунав, който е 4 дни и задоволява вкусовете на всички жители и чужденци – класическа музика, етно, български и международни ансамбли, поп, рап и рок. Нека да не забравяме и честването от годишнината от битката при село Шуменци- това е Тутраканската епопея, която също привлича много туристи на това знаково място на България, от където започва присъединяването на Южна Добуджа към Царство България. Но не само това е важното. В Тутракан могат да се видят много исторически, религиозни, културни, природни дадености.Тук се намира единствения кастел, който е посетен от двама римски императори. Тук е и уникалния по рода си в света "Музей на дунавския риболов", единствената автентична рибарска махала, която никъде другаде не може да се види в Европа. Има много текета, цъкрви и джамии, които също са паметници на културата. Тук е "Калимок-Бръшлен"-зона, в която могат да се наблюдават много растения и животни, които на друго място в България са голяма рядкост. Така че има много даденостити, които Тутракан може да покаже на туристите. Да не забравяме, че река Дунав дава много възможности и за разходка по реката, за пикници на островите, за спортен риболов. Наистина са много нещата, които един турист може да види, докосне и усети.
– Какво е състоянието на пътищата?
– Нямаме проблем с общинската инфрастуктура. Преди 5 години бяха реновирани всички участъци, които не бяха в добро състояние и всъщност ни остана само един участък – Шуменци-Варненци-Белица-Бреница. Ние имаме и входиран проект по селската програма и очакваме одобрение, така че и този участък да бъде реновиран и с това приключваме ремонтните дейности на цялата четвъртокласна пътна мрежа.
– А какво е състоянието на канализацията?
– Канализацията е доста стара, както и водопроводите, но поетапно ние продължаваме и тази година. 2 км водопроводи сме подменили, заедно с тях и ново асфалтиране. Така че всичко върви, както сме го планували. Отделно имаме и входиран проект за воден цикъл, който е за почти цялостна подмяна за канализационната и водопроводна система- заедно с пречиствателната станция. Надявам се до нова година да сключим договор за финансиране и оттам обществените поръчки за реализация на този проект.
– Как се развива Тутракан? Има ли инвеститорски интерес?
– Мога да се каже, че Тутракан е едно качествено и добро място за инвеститори- ние нямаме липса на инвеститори. Напровтив- мога да кажа, че се инвестира в града. Вече имаме имаме цех, който е на американски бизнесмен. Така че има инвестиции и се надявам, че ще продължат по този начин. В момента се струи голям логистичен център, който също е голям плюс за Тутракан. Мога да кажа, че вече имаме една много добра обособена икономическа зона. Безработицата в града е малка. Тя се дължи повече на хора, които са загубили трудовите си навици или хора, които държава ги е научила да не работят.
– Какви проекти възнамерявате да изпълните в най-кратки срокове?
– Имаме намерение, ако бъде одобрен, да реализираме проекта за енергийна ефективност в Тутракан. Имаме 18 сгради, които са общински, държавни и частни сгради, които са одобрени за саниране. Поетапно тези сгради ще бъдат реновирани- това са детски градини, център за извънучилищна работа с деца, сградата на общинска администрация, блокове. Това са общо проектите, които са одобрени на стойност 6 млн.лв. Спомехах вече и за проекта за реновиране на участъка Шуменци- Варненци–Белица-Бреница. Също така имаме проект за трансгранично сътрудничество, който е за откриване на център за обучение на доброволци към гражданска защита, който ще бъде единствения център на Балканския полуостров. В момента работим по стратегията на местната инициативна рибарска група. Мисля, че това което общинска администрация се е нагърбила никак не е малко и всичко ще бъде доведено до един успешен край в края на мандата.
– От какво най-много имат нужда хората в Тутракан днес?
– Освен работата, която мисля, че им е подсигурена от бизнеса, им трябва култура, развлечения, мероприятия, с които да задържаме младото поколение в този град. Затова се стараем да има много спектакли, много концерти и кулурни прояви, защото по този начин може да задържим хората в района.
– За пета поредна година порталът на български общини Кмета.Бг огранизира конкурса "Кмет на годината", в който гражданите на България ще поставят оценка на работата на градоначалниците в 10 категории и ще определят кои местни управници трябва да вземат кметските Оскари. Какво мислите за провеждането на такъв конкурс?
– Такива конкурси е хубаво да ги има, защото по този начин ние колегите си сверяваме часовниците – кой какво прави, кой какво не е направил и къде има проблеми, за да може да си помагаме. И не на последно място на тази среща – Кмет на годината ние може да обменим опит, може да си помогнем, макар и само със съвети и логистика. Така че адмирирам тази инициатива и мисля, че е нещо добро, което се прави за общините. Конкурсът "Кмет на годината" е наистина един коректив за всички общини и за кметовете на общините.
