Днес и истинското Рождество Христово, наричано още Голяма Коледа, за разлика от вчерашния ден, известен като Малката Коледа. В селата на Северозапада до границата със Сърбия е запазено името на празника Божич, както го наричат сръбските християни.
Народната традиция тачи до днес няколко ритуала, най-важният от които е приготвянето на свинско месо за трапезата. След 40 дни пости вещите познавачи на това месо препоръчват то да бъде поднесено печено на шиш или на живи въглени.
Свинята се смята за мръсно животно и не може да служи за жертвоприношение. Това месо е забранявано в старата еврейска религия и в исляма, но на Коледа свинското е тачено на софрата.
През последните години на трапезата вместо свинско се слага голяма пуйка. Пуйката е напълнена със задушени предварително лук и ориз, зашита и опечена във фурна.
В Северозапада сутринта на Коледа под дърветата се гори сламата от бъднивечерната трапеза. Пепелта се запазва за разхвърляне по нивите за плодородие. В градината се разиграва и друга сцена – стопанинът заплашва с брадва дърво, което не ражда. Изглежда, че ще го отсече като ненужно. За него обаче се застъпва стопанката. Тя нарича: „Остави го, то тая година ще роди”.
