Младите и образовани напуснаха България. С тях изтече и генетичен потенциял с опустошителни дълготрайни последствия за икономиката ни.
Това пише в годишния доклад за 2017 г. на БАН, чиято тема на фокус е "Пътят към Европейския съюз и равносметка от първите 10 години".
Учените обясняват, че още в началото на асоциирането ни в ЕС беше либерализиран трудовият пазар в България и това доведе до свободната емиграция на стотици хиляди висококвалифицирани и млади специалисти, подготвени в нашата страна, при силно ограничените ни ресурси. Те бяха предоставени на развитите западноевропейски страни-членки. Изтичането на мозъци беше съчетано с изтичане на генетичен потенциал с опустошителни текущи и дългосрочни последствия за икономиката и обществото ни. Учените от БАН пишат в своя доклад, че за по-ниските от очакваните резултати от нашето членство в ЕС сме отговорни ние българите и нашите държавни институции.
Според БАН България не е била готова за присъединяване към Европейския съюз. Този факт е бил известен не само на нас, но и на ръководителите на ЕС и на страните-членки по онова време, но тяхното положително решение е било продиктувано от други, неикономически съображения от стратегически характер.
"Нашите политици се предоверяваха на пазарния автоматизъм и не разбраха, че има сфери на дейност в икономиката, и особено извън нея, където никой не може да замени държавата. Допуснато беше масово изтласкване на държавните институции от управлението на икономиката и обществото. Не беше разбрано, че противопоставянето на държава и пазар е вредно, че те могат и трябва да се допълват и подпомагат взаимно. Че най-подходящият подход е регулираната пазарна икономика, както постъпват почти всички развити страни. Болниците и другите здравни институции бяха обявени за търговски дружества", пишат още от БАН.
В годишния доклад се посочва, че публичната ни администрация не е била готова за членството ни в ЕС, тъй като се оказала недостатъчно подготвена професионално, недостатъчно експедитивна, не защитаваща независимостта си от страничен натиск на държавни институции и корпоративни интереси, а поради мизерното заплащане и податлива на корупция.
Учените от БАН изтъкват още, че Съдебната ни система е била само формално независима. В действителност тя се оказа неподготвена, неекспедитивна в разглеждането на делата, недобре организирана и управлявана, податлива на натиск от изпълнителната власт и от корпоративни интереси, опасно корумпирана.
