На днешната дата през 2013 година България губи един от великите си актьори – Тодор Колев.
Любимецът на поколения българи е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965). Надхитря с успех комисията при приемането като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните Сълза и смях и Театър София. Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал", "Козият рог", "Иван Кондарев", "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар".
Носител e на редица национални и международни награди. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.
През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".
Нека си спомним за Тодор Колев с няколко от крилатите му реплики:
"Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?"
"Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше "Как ще ги стигнем… с Тодор Колев". Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем." (Отговор на въпрос "Ще ги стигнем ли някога американците?")
"Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип." ("Опасен чар")
"Икономията е майка на мизерията." ("Опасен чар")
"… знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!" ("Двойникът")
"Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може." ("Господин за един ден")
"Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам."
"Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя."
Снимка: theatre.art.bg
