Да те коронясат боговете на виното за цар на течния еликсир. И то не само веднъж, а две години поред. Тази чест има 44-годишният Йордан Парапанов от село Илинденци. Той е регистриран производител на грозде в Изпълнителната агенция по лозата и виното. Захванал се с лозарството, след като останал без работа. В началото на този век го съкратили от “Булгартабак” – Благоевград.
Затова през 2003 година започнал да обработва наследените от предците му 20 декара лозови масиви край прочутото с лозята и виното си село. Категоричен е, че лозето е като малко дете, изисква непрекъснати грижи от февруари до края на октомври, когато се прибира реколтата. „Всичко се прави с мерак. Трудът не ме плаши, все пак 4 месеца си почивам от работата. Тръпката е най-важна, това е основното препитание за моето семейство. Вече отглеждам 70 декара, 20 от тях са по проект с европейски пари, имам ги от две години, догодина чакам първата реколта от тях”, разказва царят на виното. Стопанинът се грижи за два винени сорта – „Мускат отонел” и „Мерло”.
Двамата му синове са още малки и не му помагат, но се надява след време те да продължат лозарската традиция на фамилията. Разкрива, че продава гроздето си и на частни лица, и на винпроми. Винарните и частните купувачи предпочитат неговата стока, защото е качествена. А и той притежава сертификат за продукцията си. „Правя вино и ракия и за собствена консумация, посрещам гости, раздавам на близки и приятели”, казва Йордан Парапанов. Той не спира да разширява стопанството си. Смята до 1-2 години да притежава 130-140 декара лозови масиви. Както и да направи следващата стъпка – да затвори целия цикъл за производство не само на грозде, но и да запечатва бутилки вино, който да са негова собствена мярка. „Мечтата ми е да изградя шато – до лозята да имам и моя винарна”, допълва царят на виното от село Илинденци.
