На 8-ми март отбелязваме Международния ден на жената. Този празник има дълга предистория. Още във втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век текстилните работнички от Ню Йорк излизат в защита на своите права (8-и март 1857 и 1908 г.). За първи път се отбелязва Ден на жената на 28 февруари 1909 г. в САЩ. Тогава той се провежда по инициатива на Социалистическата партия.
Идеята за честване на Международен ден на жената възниква на 27 август 1910 г. по време на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген, Дания. Първа се застъпва за отбелязване на подобен ден Клара Цеткин.
В Европа за първи път е отбелязан подобен ден през 1911 г.– в Дания, Германия, Австрия и Швейцария, а две години по-късно и във Франция и Русия.
Датата 8-ми март за Интернационален ден на жената е приета през 1921 г. Тази дата е трябвало да напомня и за стачката на текстилните работнички от Петербург (08 март 1917), която стои в началото на Февруарската революция в Русия.
През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява 8-и март за Ден за защита на правата на жените и световния мир.
“Денят на майката” от своя страна се основава в средата на 20-те години на на 20-ти век по една инициатива на цветарите; той е трябвало да съдейства за един по-хармоничен семеен живот.
В България Осми март се чества от 1914-а г. От началото на 60-години и до Промяната, ноември 1989-та, 8-и март беше “полупразничен ден” – в предприятия и заводи се работеше до обяд, а в училище нямаше учебни занятия в класическия смисъл. Жените получаваха подаръци от ръководството на предприятието, по места се организираха концерти – най-вече от заводските самодейни ансамбли.
В България и сега се отбелязва този ден. И въпреки противоречивите тълкувания Осми март си остава един от най-важните международни дни на борбата за права на жените.
