Жива верига на десетки пчелари блокира в два поредни дни в началото на миналата седмица излитането на хеликоптери и селскостопански самолети от летището край Гоце Делчев. Те не дадоха на машините да излетят и да пръскат срещу кръвосмучещите насекоми, които пренасят болестта „Заразен нодуларен дерматит”. Категорични бяха, че третирането с препарата „Цитрол”, предприето от Българската агенция по безопасност на храните, е опасно за хора и животни. Но на третия ден засилено полицейско присъствие не позволи на петдесетината пчелари отново да спрат хеликоптерите. И благодарение на десетки служители на реда машините полетяха, за да третират района.
„Убедени сме, че това пръскане се извършва противозаконно. Нарушен е законът за пчеларството, не може да се пръска по време на медосбора. Опасно е и за пчелите, заразява и меда. Пчелари в Петричкия край понесоха сериозни загуби при пръскането там. Сега не е нито времето, нито мястото за това третиране. Но полицията охраняваше закононарушителите”, твърди Тома Чолаков, председател на Пчеларския съюз в Гоце Делчев. Той и колегите му внесли сигнал в районната прокуратура на 25 юни, за да предотвратят опасното пръскане, което може да убие много пчели. Отишла цяла делегация три по-късно при наблюдаващия прокурор, за да разберат какво се случва. Преписката била предадено на полицията, която ще разследва дали има данни за престъпление, като срокът е 1 месец. „Целта ни бе да действаме превантивно. Сега пръскането мина, след дъжд качулка ще е да предприемат действия след цял месец. Със сигурност ще има загуби сред пчелите, дано са по-малко. Още Айнщайн е казал, че на хората им остават само 4 години живот, след като пчелите изчезнат. Такова пророчество е направила и баба Ванга. Нашата битка е и за пчелите, и за хората”, пали се пчеларят с над 30-годишен стаж в занаята. Той уточнява, че пчеларите не са против обработка на зелените площи, тъй като съчувстват на животновъдите за болните и избити крави, заразени от нодуларен дерматит.
В другите краища на страната третирането е започнало още през пролетта, когато не е активният сезон на пчелите. Затова фирмите там са си свършили безпроблемно работата. Сега обаче пчелите събират мед и е опасно зелените площи да се обработват с отрови. Проблемът е, че държавата не само не помага на пчеларите, но дори пречи на дейността им. Чолаков твърди, че препаратът „Цитрол”, с който се третират площите, е забранен в доста европейски държави. Но у нас няма проблем да се ползва, което е поредно доказателство за „грижата” на държавните институции към пчеларския бранш.
„Изкараха нас виновни, задето браним пчелите си. Сигурно става въпрос за усвояване на поредните пари при това пръскане. А когато ние кандидатстваме за европейски средства, срещаме по-страшна от някогашната Берлинска стена. Бюрокрацията е навсякъде, „подсказват” ни да почерпим разни чиновници. То във фонд „Земеделие” в Благоевград няма къде да седнеш като хората, за да извадиш и подредиш документите си. Мотаят ни, бавят ни, отлагат решаването на въпроса”, оплаква се Тома Чолаков. Признава, че 1 година получил 70 лева помощ, но пък похарчил над 150 лева за пътни и други разходи, за да пътува 4-5 пъти до областния център от Гоце Делчев. Това е причината много пчелари да се отказват не само от кандидатстване, но и от занаята. Друг проблем е, че трябва сам да осигуриш инвестицията, а после да чакаш да ти възстановят парите.
„Аз съм пенсионер, вземам 350 лева пенсия, как да вложа 2000-3000 лева? Няма откъде да ги взема. Тегля ли кредит от банката, то всичко се обезсмисля, там ще връщам парите с лихва. Най-страшен обаче е така нареченият „синдром на празния кошер”, който засяга цялото човечество”, разкрива пчеларят. Обяснява, че прашецът е най-важната белтъчна храна за пчелите. При пръскане с фунгициди те се натрупват върху прашеца. Това влияе зле на пчелите, те не могат да произвеждат пчелно млечице. Не крие ,че има и недобросъвестни пчелари, които „кръщават” меда я с глюкоза, я със захарни сиропи, а със захар. Ментето обаче не се различава много от истинския мед по вкусови качества, по гъстота, по цвят. Само специалист може да открие разликата. Другият вариант е да се вземат проби, които да се изследват. Но това няма да го направи обикновеният потребител. „Необходимо е да има държавна стратегия за развитието на пчеларството. В противен случай пчелите ще са все по-малко, защото няма как да оцелеем. Изискват се сериозни разходи за поддръжка на кошери, на пчелни семейства, често купуваме препарати, които се оказват неефикасни. Кой ще ни компенсира за убитите летящи пчели, поразени от третирането тези дни? Всичко е за наша сметка”, твърди Тома Чолаков.
Надява се, че от Европейския съюз ще обърнат по-сериозно внимание на пчеларите. Знае, че евродепутатът от съседния град Хаджидимово – Мария Габриел, е председател на Работната група по пчеларство в Европарламента. Преди месец в Брюксел се проведе Седмица на пчелите и опрашването. Бе изградено и своеобразно Селище на пчелата във формата на пчелна пита. Кошер с живи пчели онагледи как тече животът на пчелното семейство. Пчелари от цяла Европа разположиха в специални шатри богато разнообразие от мед и пчелни продукти, собствено производство.
„Наскоро имаше и дебат за етикетирането на меда в Европейския парламент. Евродепутати искат на етикетите на меда да се изписва освен страната на произход и другата страна на произход, когато медът е смес, както и съотношението на всеки мед в комбинацията. Най-важно е да се работи всеки ден за опазването на пчелите и за подпомагане на пчеларския сектор. Защото изчезнат ли пчелите, то няма да има нужда нито от Седмица на пчелите, нито от етикети, защото няма да има мед. Човечеството трябва да разбере, че за да има живот за хората, трябва да има живот за пчелите”, категоричен е пчеларят Тома Чолаков.
