Археологическият сезон тази година започна очаквано тромаво. Традиционно държавата определи парите за разкопки в последния момент – в края на май, когато проучванията вече трябваше да са започнали. Тази година българската археология ще разполага с 1,5 млн. лв., което е почти 3 пъти повече от средствата за предходния сезон, но значително по-малко от сезон 2014, когато държавата отдели рекордните 2,3 млн. лв.
Тежък физически труд, психологическо изпитание и нерядко семейни проблеми – това са най-често срещаните думи, с които родни археолози обрисуват своята професия. Напук на легендите за тази професия се оказва, че за да достигнат до нови съкровища, учените трябва да покажат рядко съчетание от издръжливост, търпение и способност за мигновена реакция. Всяка година за няколко месеца най-добрите им приятели стават кирката, ГИС (Географскоинформационна система) оборудването и металодетекторът.
„На терена често се сблъскваме с неочаквани ситуации, в които пряката ни работа е най-малкият ни проблем“, не крие директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН доц. Людмил Вагалински.
Режимът на учените, когато са на разкопки, е тежък. Стават около 05 ч. и започват проучванията си на терен не по-късно от 6 ч., независимо какво е времето. Спират ги единствено валежите. След часове на обекта, обикновено когато температурите са достигнали най-високите си стойности, те се прибират обратно в базата, хапват набързо и започват да описват намерените находки.
Едва надвечер, когато слънчевият диск вече залязва далеч на запад, те могат да се отдадат на почивка – най-често на сладки приказки около стъкмения огън и задължително с бира, мастика или мента в ръка.
Преди да се отправят към нов обект, на археолозите им се налага да се преборят с „проклятието на родната бюрокрация“. Те могат да започнат проучвания чак, когато си извадят всички разрешителни. „От нас се иска да докажем, че не сме концесионери, че сме предали цялата археологическа документация, дори – че всички металотърсачи, които използваме, са законни и регистрирани и какво ли още не…“, обясняват учените. По пътя към труднодостъпните цели по планинските възвишения възниква и друго изпитание пред родния археолог. „Когато носим тежка техника или други уреди на Перперикон, качваме всичко догоре на ръце. Понякога използваме магарета или мулета от близките села. Просто няма път за коли“, споделя проф. Николай Овчаров.
На обектите се наемат безработни от областта, а понякога и затворници, но и след тяхната намеса тежката работа не намалява. Много ентусиазирани студенти също се присъединяват към екипите, но бързо си проличава кои от тях ще се развият в науката. „В археологията е нужна природна способност за обобщаващо и пространствено мислене. Като добавим ядовете с иманярската епидемия у нас, незаслужените укори от страна на държавни чиновници и относително ниското заплащане, трябва да си доста обсебен в търсенето на история в земята, за да се забавляваш със съжалението, което предизвикваш дори у наетите затворници изкопчии“, смята доц. Вагалински. И допълва, че в обществото е наложена грешна представа за археологията като романтично приключение.
В потвърждение на думите му звучат и възнагражденията в сектора. Независимо дали става дума за музейни работници, университетски преподаватели или служители към някои от институтите към БАН археолозите у нас вземат между 380 и 700 лв. месечно. Затова често се налага през лятото те да работят на терен, където средната надница не пада под 30 лв.
Откритията до този момент
3 юни – Откриха гроб на средновековна българска принцеса
Още в началото на сезона сътрудникът на Националния исторически музей д-р Филип Петрунов разкри гроб на българска принцеса от Късното средновековие. Имайки предвид намерения в гроба пръстен с монограм „Шишманов род“ е много вероятно тя да е принадлежала към владетелското семейство, още повече, че находката се намира в район, който е спадал към земите на управляващата династия.
6 юни – Намериха гроб на воин с каменна брадва в ръце
Екип ръководен от доц. Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН откри гроб на воин с каменна брадва в ръце. Учените предполагат, че находката, която е намерена в бившето училище в село Каменово, община Кубрат е свързана с функциониращата в непосредствена близост регионална работилница за кремъчни оръдия на труда.
16 юни – Локализираха втори Перперикон в община Минерални бани
Група археолози, начело с доц. д-р Здравко Димитров идентифицираха непознат до момента античен религиозен комплекс, защитен от крепост от римско време. Откритието е станало в местността „Хасара”, недалеч от село Ангел войвода, като според специалисти находката може да бъде съпоставима с открития като Перперикон и Татул.
16 юни – Откриха ценен епиграфски паметник край село Ломец
Ценен епиграфски паметник от времето на римския император Филип І Араб бе открит в района на римската крайпътна станция Состра край троянското село Ломец. Находката е направена от група археолози от Националния исторически музей.
————-
Разкопките в Перперикон – 17 000 монети за 17 години
Тази година ще бъде 17-тата в проучванията на Перперикон. Надеждите на ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров са свързани с цялостното разкриване на акропола на комплекса. По думите му през тези 17 години са открити повече от 17 хиляди монети, както и над сто оловни печата от византийския период. Предстои работа по северната крепостна стена и северната порта.
Горна Оряховица с първа за България археологическа школа за ученици
Първата в България археологическа школа за ученици започна на 16 юни в крепостта Ряховец край Горна Оряховица. Деца от различни възрасти имаха уникалната възможност да се запознаят на място с работата на археолозите и да вземат участие в проучването на част от миналото на своя град. Организирането на инициативата е дело на Община Горна Оряховица, Горнооряховския исторически музей и екипа, който за втора поредна година провежда редовни теренни проучванията на крепостта. Дейното участие на учениците в археологическа школа „Ряховец 2016” бе отличено със специални дипломи.
Четете още в 13-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини.
