
Георги Ангелиев (1832-1916)
Град Септември въниква в края на XIV в. след като номади от Менемен, известни като Саруханци, се преселват в Румелия и се настаняват в земите на днешния град Септември под името Саруханбейлю. Селището се развива интензивно, особено оризопроизводството, което се обуславя от близостта на р. Марица. Към 1570 г. общият приход на вакъфа възлиза на 36 848 акчета. В „Кратък регистър на джизието на неверниците във вилаета Филибе (Пловдив), отнасящ се за 1633-1634 г.” е записано: „Сархан бегли – 31 къщи”.
Фактът, че Сарамбей лежи на пътя, който води за Траянови врата, е предпоставка тук да има място за почивка и отдих на пътниците. През втората половина на XIX в. в Сарамбей държи хан Петко, ханджия от Варош махала, Татар Пазарджик. Той е един от големите ктитори в региона. Икони, подарени от него има на царския ред на иконостаса в църквата в с. Ветрен дол, а за Сарамбей закупува книгата „Месецослов”, издадена през 1840 г. След Освобождението наименованието на селото се променя на с. Сараньово.
Един от първите кметове на селището след 1878 г. е Георги Петров Ангелиев, родом от с. Радилово, Пазарджишко, който се занимавал с търговия на дървен материал. Роден е на 10 март 1832 г. Завършва селско килийно училище, след което започва да се занимава със земеделие. Впоследстие става дребен търговец на дървен материал. През 1857 г. се включва в четата на Бейко войвода, с която обикаля повече от три години Родопите.
През 1863 г. войводата разпуска четата, но Георги не се връща в родното си Радилово и заминава за Влашко, където се установява в Браила, сетне в Галац и накрая в Букурещ. Около година работи при българските търговци братята Евлоги и Христо Георгиеви. С помощта на Христо Георгиев и застъпничеството на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров през 1864 г. Георги се завръща в Радилово и отново започва търговия с дървен материал.
При едно свое пътуване из Чирпанско, по търговия, се среща с Васил Левски, a след завръщането си в Радилово основава революционен комитет. На 9 март 1876 г. в Радилово пристигат Георги Бенковски и Панайот Волов, с които Ангелиев вече се познава. Заедно възобновяват стария революционен комитет, на който той отново е избран за председател и за негов представител на Оборище. По време на събранието е назначен от Бенковски за войвода на въстаниците от селата по южния бряг на р. Марица, като му e възложено да съсредоточи мирното население в Брацигово при обявяването на въстанието. Последното заварва Ангелиев в Панагюрище, откъдето той се отправя към Радилово. С пристигането си свиква революционния комитет, обявява въстанието и се отправя към селата Ало Кочово, Бяга, Козарско и Жребичко, в които също обявява въстанието и нарежда населението на селата да се евакуира в Брацигово. На 26 април 1876 г. под закрилата на Ангелиевата чета, заедно със селяните от Радилово, те се отправят към Брацигово. По пътя обаче колоната е пресрещната от башибозук, завързва се сражение, в което са убити 14 турци, а от българите няма жертви, само Ангелиев е леко ранен в дясната ръка.
За него дописник на в-к „Зорница”, Цариград казва: „кметът на това село ми се види доста разумен човек и в същото време доста опитен в своите работи. При това, забелязах още, че е доста влиятелен и то не само в своето си село: влиянието му се простира и в околните села. При такъв кмет аз не се съмнявам, че както обществените им работи, тъй и училищните са в добър ред…”.
През 1894-1895 г. кмет на селото е Дамян Димитров/Мерачев/. Следват: 1895/8- К. Димитров; 1899- Г. Щеров; 1900- Т. Минчов; 1900- Спас К. Йовчев; 1901- Мито Минов; 1903- Дамян Димитров/Мерачев/; 1906- Г. Попов; 1909- Спас Йовчев; Атанас. Г. Попов; Атанас П. Терзиев; Ганчо Банков Баталов; Христо Г. Захаренов.
Източници: Уикипедия, zagorovo.blogspot.bg







